Определение № 4916 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2716/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от двете спорещи страни в производството - от ищеца А. Д. Ц., притежаващ юридическа правоспособност, и от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийската апелативна прокуратура, против решение № 233 от 24.02.2026г., постановено по въззивно гр.дело № 1537/2025г. на Софийския апелативен съд, 12 състав. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №35/17.01.2025г. по гр.д.№ 718/2024г. на ОС-Благоевград, Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да плати на Ц. сумата 50 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 2230/2015г. на PC-Благоевград, ведно със законната, считано от 25.01.2021г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 50 000 леда до претендираните 100 000 лева. Касаторът-ищец обжалва решението в отхвърлителната му част с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпроси, за които счита, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, което е изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД; 2. Как се прилага критерият „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и кои обстоятелства е длъжен съдът да съобрази при прилагането му. Поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 312/11.06.2025г. по гр.д. № 2657/2024г., решение № 610/10.02.2025г. по гр.д.№ 2657/2024г. и решение № 60323/11.02.2022г. по гр.д. № 518/2020г. – всички на ІV ГО на ВКС. В предвидения в процесуалния закон срок, Прокуратурата на РБ не е взела становище по касационната жалба на ищеца. Касаторът-ответник Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част, като в касационната си жалба излага подробни съображения за неправилност в тази част. В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК сочи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и поставя следните въпроси, уточнени от касационната инстанция: 1. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за да приложи точно принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; 2. Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Тези въпроси според Прокуратурата са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС №4/23.12.1968г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3/2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и т. 19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 57/09.02.2016г. по гр.д. № 4641/2015г. на ІV ГО, с решение № 430/09.07.205г. по гр.д. №3749/2024г. на ІV ГО и др. Ищецът А. Ц. в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата на Прокуратурата. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лева, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Първоинстанционният съд е уважил частично иска, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер 35 000 лева. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, въззивният съд е приел от фактическа страна следното: на 24.02.2011г. А. Ц. е привлечен като обвиняем с постановление по ДП № 226/08 г. по описа на 01 РПУ-Благоевград, затова че през 2005г. в качеството си на длъжностно лице-младши експерт в община Симитли, област Благоевград, като член на комисия по НВМОП за избор на изпълнител по обществена поръчка, е съставил неистински частни документи, като е придал вид на покана с изх. № 5300253/16.09.2005г. до „ТВ строй 04“ ЕООД и покана с изх. №5300254/16.09.2005г. до „Маривег“ ЕООД, че са връчени от него и получени от управителите на дружествата, до които поканите са отправени и е употребил същите, за да докаже, че съществува правно отношение между Община Симитли и дружествата по смисъла на чл.2, ал.3, т.1, б. „а“ от НВМОП - престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, като спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение. Досъдебното производство е приключило на 14.9.2011г.; по внесения обвинителен акт е образувано нохд № 2197/2011г. на Районен съд-Благоевград; с присъда № 2 660/02.04.2015г. ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение; с решение № 5118/09.11.2015г. по внохд № 188/ 2015г. на ОС-Благоевград оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. С присъда № 9924/23.10.2018г. на РС-Благоевград ищецът е оправдан; тази присъда е потвърдена от ОС-Благоевград с окончателно решение № 2 815/21.06.2019г. по внохд № 55/2019г. Предвид така установеното, съдът е посочил, че наказателното производство е продължило 8 години и 4 месеца; проведени са 47 съдебни заседания, в които са разпитвани множество свидетели и експерти. От представените публикации съдът установил, че случаят е отразен в печатни и електронните медии (разпечатка от сайта „NOVINA.BG“ от 23.10.2018 г. и сайта „4 ВЛАСТ“ от 2012 г.). От представената извадка от справка установил и, че името на ищеца е фигурира под номер 19 в публичната на сайта на ВКС и САС по дела свързани с корупционни престъпления образувани в окръжните и районни съдилища от съдебния район на САС към 06.03.2018г., както и че на ищеца е бил предоставен с разрешение № 42698/16.10.2009г. до 15.10.2013г. достъп до класифицирана информация и че такъв му е отказан с отказ № 242/21.10.2013г. Съдът е обсъдил ангажираните гласни доказателства и заключението на психологичната експертиза. От правна страна е приел, че по делото е установено наличието на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца - повдигане на обвинение за извършване на престъпление и наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. В конкретния случай на ищеца е повдигнато обвинение умишлено престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, като спрямо него не е прилагана най-тежката мярка за неотклонение. От друга страна съобразявайки свидетелските показания и писмените доказателства съдът е приел, че търпените от ищеца негативни изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, както и достигането на това обстоятелство до неограничен кръг от лица са довели до страдания и неудобства за него. В поведението му настъпила „страшна“ промяна. От заключението на експертизата се установява, че дълго преживяваните обида, унижение и страх за бъдещото са дали негативен отпечатък върху емоционалността и душевния му свят, в случая са обусловили проявите на персистираши тревожно-депресивни преживявания ефекти върху емоционалния статус, провокирали са формирането на личностни характеристики, включващи отрицателна афективност (личностна тревожност, песимизъм, трайно занижени самочувствие и самооценка) и са довели до негативни промени в социалното функциониране (прояви на изолация и социално отдръпване, редуциране на социалните контакти, повишена социална тревожност). Предвид изложеното съставът на САС е посочил, че справедливият размер на обезщетението, необходимо за репариране на вредите е 50 000 лева, от които 40 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение за което е оправдан, а 10 000 лева за обезщетяване на бавно правосъдие. При определяне на обезщетението за забавено правосъдие съдът е взел предвид времето, през което е протекло производството, както и че повдигнатото обвинение не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Въззивният съд е споделил и изводите на първоинстанционния съд, че ответникът е релевирал възражението за изтекла погасителна давност в установените от закона срокове, поради което е зачел и изтеклата от влизане в сила на оправдателната присъда погасителна давност по отношение на мораторната лихва. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение намира, че решението на САС следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. И двете страни в производството формулират въпроси относно приложението на чл. 52 ЗЗД, които удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Уточнени от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 на ТР№1/2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпросите се свеждат до: 1. Критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ и 2. За задължението на въззивния съд да съобрази всички установени конкретни обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и да изложи съответни мотиви за това. Касационно обжалване следва да се допусне, за да се провери твърдението и на двамата касатори, че по тези въпроси е налице противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. За касационното обжалване жалбоподателят ищец дължи държавна такса в размер 2,56 евро, на основание чл. 18, ал. 3 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО