Определение № 50496 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на М. Й. Д. и на И. С. К. срещу решение № 472 от 26.11.2021 г. по в.гр.д.№ 318 от 2021 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 08.05.2020 г. по гр.д.№ 114 от 2019 г. на Районен съд- Елена.

Ищцата М. Й. Д. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в следните негови части:

• за отхвърляне на предявения от М. Й. Д. иск по чл.109 ЗС за осъждане на И. С. К. да премахне канализационна тръба за отпадни води с дължина около 5 м., намираща се в мокро помещение на част от долен (първи) жилищен етаж (север), собственост на И. С. К., от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], общ.Е., в поземлен имот пл.№ .... по плана на [населено място], заустена в уличната канализация на селото;

• за отхвърляне на предявения от М. Й. Д. иск по чл.109 ЗС за осъждане на И. С. К. да преустанови ползването на източното стълбище на сградата, състоящо се от две каменни стъпала на земята и 13 броя дървени стъпала до втория етаж, за достъп до втория етаж на гореописаната двуетажната жилищна сграда;

• за отхвърляне на предявения от М. Й. Д. иск по чл.109 ЗС за осъждане на И. С. К. да освободи (опразни) предстълбищната част на източното стълбище на гореописаната жилищна сграда, състоящо се от две каменни стъпала на земята и 13 броя дървени стъпала до втория етаж.

В касационната си жалба М. Й. Д. твърди, че решението в обжалваните от нея части е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и изложи мотиви във връзка с всички доводи и възражения на страните ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д.№ 1332 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 63 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 222 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 5394 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 716 от 2010 г. на ВКС, ГК IV г.о.

2. Какво трябва да бъде неоснователното действие, за да бъде уважен искът по чл.109 ЗС? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

3. Обща част ли е стълба, функционално свързана със сграда в режим на етажна собственост, предназначена да обслужва етаж от тази сграда, ако се ползва за достъп до друга самостоятелна сграда ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 67 от 11.06.2015 г. по гр.д. № 528/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Ответницата И. С. К. обжалва решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за уважаване на предявения от М. Й. Д. иск по чл.109 ЗС за осъждане на И. С. К. да премахне поставените от нея врата и катинар на подстълбищното пространство на източното стълбище на сградата, находяща се [населено място], общ. Е., в поземлен имот пл.№ 126 по плана на [населено място] и да освободи и опразни това подстълбищно пространство. В касационната си жалба твърди, че въззивното решение в обжалваната от нея част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хиротезата на очевидна неправилност на решението. Поставя следните правни въпроси:

1. Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС (негаторен иск) да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право ? По въпроса се твърди противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.

2. Следва ли да се зачете от съда документът за собственост и правната индивидуализация на имота на ответника с оглед преценка за установяване на задължителна предпоставка за иска по чл. 109 ЗС ищецът да е собственик на процесния имот ? По въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС и едновременно се излага, че ще е от значение за развитие на правото.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /ищец и ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата М. Д. притежава южната част от първия етаж и целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], общ.Е., в поземлен имот пл.№ 126 по плана на [населено място], а ответницата И. К.- частта от първия етаж в северната част на сградата.

По иска за осъждане на ответницата да премахне изградената от нея канализационна тръба, страните не спорят, че ответницата е изградила такава тръба за отпадни води от притежаваната от нея част от първия етаж от сградата до уличен канал. От заключението на приетата техническа експертиза е установено, че тази канализационна тръба е положена без строителни документи и разрешения за изграждането й. Тя представлява P.-тръба с ф-110 мм. и дължината й била метър- метър и половина. Преминава през каменната основа на северната фасада на сградата и се включва в канала за дъждовни води на тротоара. Според вещото лице, липсвала техническа възможност каналът да бъде изграден на нормативно установената дълбочина и да отвежда до магистрален тръбопровод за отпадни води, защото тъкъв в селището не е изгаден. Вещото лице е посочило, че не се установява тръбата да отделя влага и да руши основи и стени на сградата. При тези данни въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне тази тръба е неоснователен, тъй като както изграждането, така и функционирането на канализационната тръба не влияят на пълноценното ползване на имота на ищцата.

По исковете за осъждане на ответницата да преустанови ползването на източното стълбище на горепосочената жилищна сграда и да освободи (опразни) предстълбищната част на това стълбище, въззивният състав е съобразил, че страните притежават в собственост етаж и части от първия етаж. Това поставя жилищната сграда под режима на етажната собственост по смисъла на чл.37 ЗС, а стълбището се явява обща част съгласно чл.38, ал.1 ЗС. Съдът е приел, че тъй като общите части се ползват от всички етажни собственици, ищцата не може да се противопостави на ползването на стълбището и на предстълбищната част на това стълбище от страна на ответницата, независимо от това каква точно част от сградата обслужва стълбището. Това е така, защото на първо място ищцата нямала обем от права върху стълбището, които да са несъвместими с правата на ответницата върху това стълбище и на второ място, защото ползването на общите части от един от етажните собственици не е пречене по смисъла на чл.109 ЗС. Затова тези искове по чл.109 ЗС също са отхвърлени.

По иска за осъждане на ответницата да премахне поставените от нея врата и катинар на подстълбищното пространство на източното стълбище на сградата /обособяващи килер/ и да освободи и опразни това подстълбищно пространство, съдът е приел, че след като килерът е изграден без строителни книжа и разрешение, от това обстоятелство директно следва правото на ищцата да иска премахването му по реда на чл.109 ЗС. За уважаването на този иск било достатъчно несъответствието между предписаното от закона и фактически изграденото, като не е нужно килерът фактически да пречи с нещо на ищцата.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационното обжалване на това решение, поради следното:

По първия поставен от касаторката М. Д. въпрос /Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и изложи мотиви във връзка с всички доводи и възражения на страните ?/ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната от касаторката съдебна практика. Във въззивното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните, като съдът е изложил аргументи във връзка с отхвърлянето им. Твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на М. Д. по същество не са за необсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, а за неправилност на изводите на съда по тези доводи и възражения. Преценката за правилността на изводите на съда обаче не е предмет на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство по допускане на касационното обжалване.

По втория поставен от касаторката М. Д. въпрос /Какво трябва да бъде неоснователното действие, за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС ?/ в посоченото решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. е прието, че действието на ответника следва да е неоснователно и да създава пречки на ищеца за ползване на собствената му вещ. Обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС. Видно от мотивите на въззивното решение, за да достигне до извод за неоснователност на трите предявени от Д. искове по чл.109 ЗС, въззивният съд е преценил поотделно за всеки от тези искове дали изграждането на канализационната тръба и ползването на източното стълбище на сградата и на предстълбищната част на това стълбище представляват неоснователни действия на ответницата и дали тези действия пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху частта от двуетажната сграда и дворното място.

По третия поставен от касаторката М. Д. въпрос /Обща част ли е стълба, функционално свързана със сграда в режим на етажна собственост, предназначена да обслужва етаж от тази сграда, ако се ползва за достъп до друга самостоятелна сграда ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката решение № 67 от 11.06.2015 г. по гр.д. № 528/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. Това е така, тъй като решението на ВКС е постановено при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело- касае пет жилищни блока, планирани и изпълнени като жилищен комплекс, с обща локална отоплителна система, изградена само в един блок. С решението е прието, че наличието на функционална връзка между обекти в различни сгради не обуславя наличие на етажна собственост. В процесния случай не става въпрос за различни сгради: по делото е установено, че страните притежават в собственост етаж и части от първия етаж от една и съща двуетажна жилищна сграда, от което въззивният съд е стигнал до извода, че жилищната сграда се притежава в режим на етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС стълбището на тази сграда представлява обща част. Този извод на съда съответства на приетото в цитираното решение на ВКС, че по смисъла на чл.38 ЗС етажната собственост предполага наличие на сграда, в която отделните етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, при което частите от сградата, които по естеството си или по своето предназначение служат за общо ползване /каквото е процесното дървено стълбище/, принадлежат на всички етажни собственици в сградата. За решаване на въпроса дали това стълбище е обща част на двуетажната сграда без значение е дали стълбището се ползва за достъп и до друга съседна сграда. Достатъчно е, че се касае за стълбище, чието основно предназначение е осигуряване на достъп до отделните обекти в сградата- етажна собственост.

Първият поставен от касаторката И. К. въпрос /Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС /негаторен иск/ да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право ?/ също не е разрешен в противоречие с цитираното Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС. В последното е прието, че за уважаването на иск по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. В мотивите на тълкувателното решение е отбелязано, че има случаи, при които естеството на извършеното от ответника нарушение може да бъде такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример са посочени случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Други такива случаи са, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Въззивният съд е съобразил тези тълкувателни постановки като е приел, че незаконно обособеният под подстълбищното пространство обект /килер/ подлежи на премахване, за да може да бъде гарантирано пълноценното упражняване на правото на ищцата да ползва тази част от мястото, която е обща част на сградата.

По втория поставен от касатораката И. К. въпрос /Следва ли да се зачете от съда документът за собственост и правната индивидуализация на имота на ответника с оглед преценка за установяване на задължителна предпоставка за иска по чл. 109 ЗС ищецът да е собственик на процесния имот ?/ не се посочва конкретна съдебна практика на ВКС, на която въззивното решение да противоречи. Тоест, не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос. Независимо от горното, следва да се отбележи, че по този въпррос няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, в съответствие с тази практика, при решаване на въпроса дали е основателен предявеният иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е зачел представените по делото документи за собственост и за индивидуализация на процесния имот: приел е, че искът по чл.109 ЗС за премахване на поставените от ответницата врата и катинар на подстълбищното пространство на източното стълбище на сградата, обособяващи килер, и за освобождаване и опразване на това подстълбищно пространство, следва да се уважи, тъй като от събраните по делото доказателства /три нотариални акта и договор за продажба/ безспорно се установява, че ищцата и ответницата са собственици на самостоятелни обекти в сграда- етажна собственост, а теренът под обособения под подстълбищното пространство на тази сграда обект /килер/ представлява обща част на сградата, която имат право да ползват всички етажни собственици.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Предвид липсата на предпоставки за допускане до касационно разглеждане на двете жалби, разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са направени.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.