Определение № 1290 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. К. от [населено място] против решение № 659 от 05.12.2024 г. по гр.д.№ 785/2024 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 1068/17.07.2024 г. по гр.д. № 2272/2023г. на РС – Велико Търново. С последното е допусната делба при равни квоти между касаторката и Й. С. К. на десет недвижими имоти и е отменен на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК нот. акт № 1964, т.10, рег.№ 11886, д.№ 1244 от 19.10.2018 г. на пом. нотариус при нотариус рег.№283 в НК с район на действие ВТРС, с който Е. С. К. с ЕГН [ЕГН] е призната за собственик по давностно владение на 1/2 от същите имоти. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилно прилагане на правилата за придобивната давност. Касаторката счита, че праводателката й е демонстрирала намерение за своене идеалната част на ищеца, като е ползвала, поддържала и стопанисвала имотите и се е снабдила с нот. акт по обстоятелствена проверка за идеалната част, която ищецът е придобил по наследство. Прави оплакване и за допуснати процесуални нарушения относно легитимацията на страните в процеса. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Поставени са въпросите: 1.При иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот следва ли като страна по правният спор да бъде привлечено и лицето, в полза на което е издаден нот. акт; 2. Недопустимо или неоснователно е съдебното решение по иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост, при който лицето, в полза на което е издаден нот. акт не е привлечено като страна. По тези въпроси се твърди противоречие с Решение № 45/2019 г. по гр.д.№ 1286/2018 г. и ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7/2020 г. на ОСГК. Твърди се противоречие и с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС относно това, че нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка легитимира признатото с него лице за собственик и тежестта за опровергаване изводите на нотариуса е за този, който оспорва нот. акт. Формулиран е трети въпрос: Следва ли въззивния съд да извърши самостоятелна преценка относно легитимацията на страните в процеса? По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 129/2015 г. по гр.д.№ 7040/2014 г.на ВКС и ТР № 1/2013 г. относно задължението на въззивния съд да провери дали участват надлежно легитимирани страни. По следващите три въпроса е посочено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: 4.Следва ли съдът да приеме, че е налице съсобственост по наследство при положение, че владението върху имота е упражнявано еднолично от един наследник за дълъг период, включително чрез последващо прехвърляне чрез дарение? 5.При предявен иск за делба на наследствен имот, който преди завеждане на иска е придобит изцяло от един от наследниците въз основа на издаден констативен нот. акт за собственост, а в последствие дарен на трето лице, допустимо ли е съдът първо да се произнесе по иска за дарение, а след това по иска по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на издаденият констативен нот. акт? 6.Фактът, че дадено физическо лице живее трайно /в продължение на 20 години/ изцвън територията на България и не полага грижи за притежаваните наследствени имоти, може ли да се възприеме като липса на интерес и респективно конкулдентно приемане на факта на владението от страна на друг наследник? Очевидна неправилност се твърди, защото не била изяснена фактическата обстановка по спора, неизяснена била процесуалната легитимация и начина, по който исковете се отнасят един към друг. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване. Обосновава се с това, че за ищеца съществува възможност, но не е длъжен да насочи иска и срещу прехвърлителя на спорното право преди предявяване на иска. Посочва, че формулираните въпроси са неопределящи за друг изход от спора и не кореспондират на установените факти, а решението не отговаря и на характеристиките за очевидна неправилност. Моли да не се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Й. С. К. е предявил иск за делба срещу М. С. К. на десет имота, за които твърди, че са останали в наследство на него и сестра му Е. С. К. от родителите им С. Й. К., починал на 13.07.2013 г. и М. Г. К., починала на 30.08.2001 г., че на 19.10.2018 г. сестра му Е. К. се снабдила с констативен нотариален акт № 1964, том 10/2018 г., с който е призната за собственик на полагащата му се по наследство 1/2 ид.ч. от десетте недвижими имота, респективно на придобитата от родителите му наследствена част от тях, а на 02.11.2018 г. тя дарила на дъщеря си – ответницата М. С. К. всичките десет делбени имота. Ищецът оспорва издаденият нот. акт по обстоятелстевна проверка и транслативното действие на дарението за неговата 1/2 ид.ч., придобита по наследство. Установено е, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по ККРР [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет.***, ап. ***, представляващ жилище, апартамент, със застроена площ на обекта 101.57 квадратни метра е придобит от членство на наследодателите в ЖСК./ н.а. № 158,т.1/1973 г./ С н.а. № 69,т.6, д.№ 288/94 г. на нотариус при ВТРС, наследодателят С. Й. К. е признат за собственик на възстановени по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне земеделски земи в [населено място], Община П.Т.: Нива от 37,293 дка,м .“А. Б.“, имот № ***; Нива от 3,154 дка в м. „Л.“, имот№ ***. С НА № 97,т.12, д.4048/95 г. на нотариус при ВТРС, наследодателката М. Г. К. и трето лице са признати за собственик на възстановени по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне земеделски земи в [населено място], Община П.Т.: Нива от 38,939 дка в м. „Д. С.“, имот № ***; Нива от 20,001 дка в м. „Т. “, имот № ***, Лозе от 0,500 дка, м.“С.“, имот № ***, Нива от 5,301 дка в м. „Г.“, имот № ***, Нива от 10,670 дка в м. М., имот № ***; Нива от 14,401 дка в м.“К.“, имот № ***. От тези ниви наследодателката е притежавала 1/2 ид.ч. С одобрена съдебна спогодба от 24.03.1952 година по ч.гр.д.№ 192/1952 г. по описа на Търновски околийски съд, в дял на Й. С. К. /дядо/ е предоставен недвижим имот- двор в [населено място] от около 1,2 дка с построената в него плевня, съставляваща парцел *** от кв.***по регулационния план на [населено място] ,Т.. Наследодателят С. Й. К. е единствен наследник на Й. С. К., починал на 24.09.1979 г. Доказано е с платежни нареждания за кредитни преводи, извършени от „Евроагроимпекс“ ЕООД на Й. С. К., че са изплатени ренти за периода 2016/2017, за периода 2017/2018; 2018/2019 за [населено място] и [населено място]. Св. Г., първи братовчед на ищеца и на майката на ответницата разказва, че Й. живее в К. от края на 90-те години, но се прибира в България редовно, при което е гостувал в дома му. Сестра му Е. живеела в процесния апартамент и когато придружавал Й. до там, за да се свърже със сестра си, никой не му отварял, а той нямал ключ. Й. се интересувал от имотите си, дори започнал да взема неговата част от рентата за земите, тъй като имало периоди, в които сестра му получавала цялата рента. Й. има желание да раздели имотите с Е.. Не знае тя да е искала да завладее изцяло имотите. Посочва, че двамата са във влошени отношения и че Й. иска да има нещо в България, когато се връща. Св.Н. познава ищеца и сестра му от дълги години. Знае, че ищецът има наследствен апартамент в гр.***, както и къща и земи в [населено място]. Според свидетеля, Й. си идва редовно в България, винаги за срещите на съучениците, които правят на всеки пет години, понякога се случвало да си дойде и по два пъти в годината. Отсядал на хотел, тъй като не можел да осъществи контакт със сестра си и не можел да влезе в жилището на родителите си. Излага, че през последните 10-12 години ищецът си е идвал поне 4-5 пъти. Свидетелят знаел от Й., че преди години е строил гаража в [населено място], ремонтирал е покрива на къщата. Св.М. познава страните, познавала е и родителите на ищеца и сестра му Е., тъй като живее в апартамента на горния етаж. Посочва, че Й. си е идвал преди 6-7 години и тогава Е. и оставила ключове за апартамента, за да му ги даде. Ищецът дошъл в дома й, поговорили си и тя му дала ключовете. Не помни колко време е останал, после си заминал. Е. си ходела на село и поддържала, както там, така и апартамента. Свидетелката смятала, че нещата между двамата са уредени и считала, че Е. е собственик, тъй като за общите ремонти търсели пари от нея. Св.В. познава страните, има общо дете с ответницата. Посетил апартамента във *** и къщата в в [населено място] през 2005 г. Винаги е смятал, че имотите са собственост на ответницата, по-точно на нейната майка. Разказва, че вуйчото на ответницата му гостувал в С., в къщата му в С., били на море заедно със синовете му, но никога не е ставало въпрос за имотите. В разговор преди три месеца ищецът му казал, че къщата в С. му е мила и ще му е болно, ако не може да ходи там. РС е приел, че процесните имоти са били наследени от Й. С. К. и Е. С. К.. Приел е, че Е. С. К. не е придобила по давност притежаваните от брат й 1/2 ид.части от наследените имоти, тъй като не доказва да е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части на брат си от имотите и да е започнала да ги владее за себе си, т.е. да е манифестирала действия, сочещи на отблъскване на владението на брат й и показващи своене за себе си. Мотивирал се е с това, че ищецът се е интересувал от имотите си, както в гр.***, в [населено място] и [населено място], получавал е рента за земеделските земи и макар последните години да не е влагал пари, е строил гаража и ремонтирал покрива на къщата в [населено място]. Като недоказващо своене на имота, а влошени отношения и резултат на това, че ищецът живее от много години в К., е преценено установеното, че ищецът отсядал в дома на един от свидетелите или в хотел, тъй като нямал достъп до апартамента си, защото сестра му не отговаряла на повикванията, а той нямал ключ за жилището. Допълнил е, че преди 6-7 години Е. К. е оставила ключ на св.М., за да го предаде на брат й при идването му в България. Обстоятелството, че К. давала пари за ремонтите на блока не е преценено като действие на своене за себе си идеалните части на съсобственик. Като начало на давността е приет момента на снабдяване с констативен нот. акт – меесец октомври 2018 г. /погрешно е посочена друга дата/. Поради това, че Е. К. не е придобила идеалната част на брат си, е прието, че не е могла да дари тази идеална част на ответницата М. К.. От момента на издаване на констативният нот. акт и на дарението след това до предявяване на иска – 04.08.2023 г. не е изтекла нито дългата нито кратката придобивна давност. Поради това е допусната делба при равни квоти между страните, като е отчетено, че за частта, която Е. К. е притежавала по наследство, дарението на дъщеря й е породило действие. Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел, че решението на РС не е недопустимо, защото ищецът е процесуално легитимиран да предяви иск за съдебна делба, доколкото твърди, че е съсобственик с ответницата, придобила другата 1/2 ид.ч. от другата наследница по сделка и съдът се е произнесъл по предявения иск и искане. Съдът е препратил към мотивите на РС по възприетата фактическа обстановка. Формирал е също извода, че праводателката на ответницата не е придобила по давност идеалната част на ищеца от процесните имоти. Съобразил е, че ищеца и праводателката на ответницата са били съсобственици по наследство и са приложими правилата за съсобственост в отношенията им, че ищеца е проявявал интерес към имотите, че преди 5-6 години сестра му е оставила на съседка ключ за апартамента, принадлежал на родителите им, който тя да му предаде, че е получавал рента от съсобствните земеделски земи по сключен от самия него договор и че е извършил ремонт в селския имот. Обстоятелството, че в последните години поради влошени отношения със сестра си тя не му отваряла вратата, не си вдигала телефона и той не можел да влезе в апартамента установява единствено състоянието на отношенията между брата и сестрата. И въззивният съд е приел, че не е доказано непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на десет години върху всички процесни имоти от Е. К. по начин, че да стане достояние на съсобственика й. Обстоятелството, че единият съсобственик ползва жилищните имоти, вкл. частите на другия, очевидно с негово съгласие, е преценено като държане на чуждата идеална част и не е доказано преобръщане на държането във владение за себе си. Отказът от комуникация с ищеца, довел до фактическа невъзможност да получи ключ за апартамента, не е действие по отблъскване на неговото владение, доколкото за него не е станало ясно каква е причината за това. За останалите имоти изобщо липсват доказателства за манифестирано намерение за своене на частите на ищеца. Въззивният съд е отразил, че погрешно е посочена цифрово датата, от когато може да се приеме начало на владението, но това е преценено като несъстоятелно поради това, че текстът е ясен – от датата на издаване на констативния нот. акт, т.е. от 2018 г. Тъй като ответницата е придобила по дарение от майка си само това, което е притежавала по наследство, е прието, че е налице съсобственост между страните при равни права и е потвърдено решението на РС. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Поради това не е налице основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението за недопустимост на решението поради това, че процеса е воден срещу процесуално нелигитимирани страни и че е следвало задължително да участва и Е. К.. Към момента на предявяване на иска съсобственици са страните по спора и те са легитимирани да участват като необходими другари в производството. Сделката, с което Е. К. е дарила своята идеална част на дъщеря си – ответницата М. К. не е оспорена от ищеца на основание чл. 76 ЗН, т.е. не е поискано обявяването й за относително недействителна, поради което не е било необходимо участието на Е. К.. Цитираната от касаторката съдебна практика - Решение № 45/2019 г. по гр.д.№ 1286/2018 г. и ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7/2020 г. на ОСГК се отнасят за необходимо другарство при предявяване на иск за нищожност на сделка. В случая констативният нот. акт не е за сделка, а дарението не се оспорва като нищожно, а като нетранслативно. Дарителката, прехвърлила правата си години преди предявяване на иска не е необходим другар и не е налице задължителна съвместна процесуална легитимация. Ответницата, сега касатор е могла да привлече прехвърлителката си, за да я обвърже с мотивите на решението ако е желаела, но това не е задължение на ищеца или на съда. Затова възивното решение не е недопустимо, като постановено между процесуално нелегитимирани страни. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не е налице и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Съдебната практика /Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I г. о. и цитираните в него Решение № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 І гр.о. и Решение № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 І гр.о./ без противоречие приема, че съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик може да защити правата си в делбеното производство, в което съдът следва да установи действителните права на страните. Нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече права от колкото притежава. Сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на истинския собственик. Последният може да установи правата си в спор за собственост или в производство за делба, където решението за допускане до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба са съсобственни, между кои лица и при какви квоти. При оспорване на правата, удостоверени с констативни нотариални актове, те не се ползват с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на право на собственост на молителя /т.1 ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК/. Тези констатации при оспорване. не обвързват съда. Доказателствената тежест е за този, който оспорва признатите с констативен нот. акт права. Относно нотариалните актове за сделки, този който твърди и се позовава на деривативно придобиване на правото на собственост и ограничени вещни права, при оспорване следва да докаже, че праводателят му е бил собственик. Делбеният съд следва да разреши колизията на права върху делбените имоти, за да установи действителните права на страните. Особеностите на делбоното производство не изключват, а напротив налагат тази преценка. Въззивното решение е постановено в съответствие с тази съдебна практика. Тъй като по първите два въпроса не е налице противоречие с цитираното от касатора Решение № 45/2019 г. по гр.д.№ 1286/2018 г. и ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7/2020 г. на ОСГК, което се отнасят за необходимо другарство в процеса по иск за нищожност на сделки, /какъвто не е предявен в настоящия процес/, по тях не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка както на процесуалната легитимация на страните – посочил е, че те са съсобственици и поради това необходими другари в процеса. Е. К. се е разпоредила с притежаваните от нея права от делбените имоти преди предявяване на иска, не е съсобственик към момента на подаване на исковата молба и неучастието й не е основание за недопустимост на иска. Въззивната инстанция е извършила и самостоятелна преценка на материално правната легитимация на страните като съсобственици, видно от изложеното по-горе – преценил е дали праводателката на ответницата е придобила по давност наследствената 1/2 ид. част на ищеца, но е дал отрицателен отговор на този въпрос. Това, че изводът на съда не съвпада с тезата на касатора не е основание за допускане на решението до касация. Въззивното решение не е постановено в противоречие с посоченото от касаторката Решение № 129/2015 г. по гр.д.№ 7040/2014 г.на ВКС и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като двамата съсобственици участват в производството, а участието на праводателя на ответницата, който е прехвърлил правата си преди предявяване на иска не е необходимо – той не е необходим другар. Обстоятелството, че не е участвал в производството, а с решението е отменен нот. акт, с който е признат за собственик преди да се разпореди с делбените имоти означава, че не е обвързан от това решение, но той не е и актуалният собственик, а с решението по допускане до делба са уставновени правата на действителните съсобственици на процесните имоти към настоящия момент. Прехвърлителната сделка, с която ответницата е придобила наследствената част на майка си не е оспорена на основание чл. 76 ЗН като относително недействителна. Съдът не прилага служебно чл. 76 ЗН, а само при изрично оспорване на разпореждането с наследствената част в полза на трето лице, което не е сънаследник. /ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Само при оспорване на прехвърлителна сделка, с която наследник се е разпоредил в полза на трето лице с наследствената си част страните по сделката са необходими другари е задължителна съвместната им процесуална легитивация. Ищецът не е оспорил дарението на десетте имота и не е поискал делба със сестра си, а е поискал делба на съсобственост към настоящия момент с придобилата по дарение идеалната част на сестра му от десетте имота. Затова Е. К. не е необходим другар и не е било необходимо участието й като прехвърлител. За съда не съществува задължение служебно да конституира дори необходими другари, а може само да дава указания за насочване на иска към необходим другар. Прехвърлителката на ответницата не е необходим другар и съдът не е имала задължение да дава указания за конституирането й. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се допуска касационно обжалване когато формулираните въпроси са относими към спора – включени са в предмета на делото и са определящи за изхода от спора и за произнасянето по тях е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясни, непълно уредени в закона, няма съдебна практика по тях и се налага чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл, или когато по прилагането им има съдебна практика, но тя е неактуална или противоречива. Четвърти въпрос е неопределящ за изхода от спора, защото по делото не е доказано, че праводателката на ответницата е упражнявала еднолично владение. След смъртта на родителите съсобствеността е възникнала на основание наследство, което предполага съвладение. Е. К. е била владелец само на своята идеална част и държател на идеалната част на брат си. От доказателствата по делото не се установява да е демонстрирала действия, които недсвусмислено да се приемат за такива, изявяващи превръщане на държането й във владение за себе си. Ползването на имота само от нея е проява на правото на съсобственика да ползва целия имот и да дължи обезщетение само при изрично писмено поискване / чл. 31, ал.2 ЗС/. Плащането на разходи за цялата вещ е свързано с правото на платилия цялото задължение да претендира припадащата се част от другия съсобственик. Същото е и задължението да се поддържа общата вещ, при което поддържащият я може иска от съсобствениците си припадащата им се част от разходите /чл. 30, ал.3 ЗС/. Това, че не ги е поискал не е демонстрация на намерение за своене. Не е доказано демонстриране на недопускането на ищеца до общия имот, а е доказано осигуряване на ключ от апартамента на ищеца преди 6-7 години за периода докато е в България. Той е получавал рента от земеделските имоти и е извършвал ремонт на имота в селото. Влошените отношения и липсата на контакт между двата наследници не демонстрира промяна на намерение за своене. По делото не е предявен „иск за дарение“ и пети въпрос е неотносим. Основният въпрос по иска за делба е налице ли е съсобственост и се изследват действителните права между страните, а при оспорено деривативно придобивно основание се изследва и дали прехвърлителят е бил собственик на прехвърления имот изцяло или частично. По-горе бе цитирана съдебна практика в хипотезата, формулирана като въпрос. /Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I г. о. и цитираните в него Решение № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 І гр.о. и Решение № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 І гр.о. / Предвид неотносимостта на въпроса за изхода от спора и наличието на съдебна практика не се допуска касационно обжалване по пети въпрос Шести въпрос е фактически, а не правен. Съгласно чл. 99 ЗС и практиката по приложението му, правото на собственост не се губи от неупражняването му, а се изгубва само ако друг го придобие. По изложените съображения от въззивния съд, праводателката на ответницата не е придобила по давност наследствената част на ищеца, респективно дори той ефективно да не е упражнявал лично правомощията си на собственик, това не е довело до изгубване на правото му на собственост. Без значение е дали ищеца в продължение на 20 години е извън територията на България и дали полага грижи за притежаваните наследствени имоти, както и дали има интерес към тях. Не е доказано владението върху неговата идеална част от другия съсобственик в продължение на десет години преди предявяване на иска за делба. Затова и по шести въпрос не се допуска касационно обжалване. Решението не е очевидна неправилно поради неизяснена фактическа обстановка. Изяснени са фактическите обстоятелства, включително и относно това кои са необходимите другари, които следва да участват в производството за делба по предявения иск. Предявените искове са за делба с искане за отмяна на констативен нот. акт, с който праводателката на ответницата е призната за собственик. Искането за отмяна на констативен нот. акт не е самостоятелен иск, а последица от разрешен спор за собственост / ТР № 176/1985 г. на ОСГК на ВС/, респективно от установена собственост на друго лице изцяло или частично, каквото действие има решението по допускане на делбата. По заявеният петитум се е произнесъл съдът и решението не е очевидно неправилно. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото, които не са спорни и в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 4000 лв., преведени по банков път, равняващи се на 2045,17 евро. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение