Определение № 2696 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3256/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 60 от 08.04.2024 г. по в. гр. д. № 51/2024 г. на Окръжен съд-Ловеч е обезсилено решение № 204 от 15.11.2023 г. по гр. д. № 479/2022 г. на Районен съд-Троян в частта, с която на основание чл.57, ал.2 ЗЗД Б. К. Б. е осъден да заплати на “Експрес Гаранцион Комерс” ЕООД сумата 4500 лева, представляваща претендирана от ищеца стойност на лекотоварен автомобил “Ситроен Джъмпер” с рег. [рег.номер на МПС], с шаси: [банкова сметка]. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са уважени предявените искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД за същия автомобил - признато е за установено по отношение на ответника Б. К. Б., че ищецът “Експрес Гаранцион Комерс” ЕООД е собственик на автомобила и ответникът е осъден да предаде владението му, както и ответникът Б. К. Б. е осъден да заплати на “Експрес Гаранцион Комерс” ЕООД сумата 10750 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на автомобила за периода от 10.11.2018 г. до 10.06.2022 г.

Въззивният съд е приел за безспорно, че дружеството ищец е собственик на процесния лекотоварен автомобил. На 28.05.2015 г. управителят на дружеството упълномощил ответника да управлява автомобила безсрочно, до изричното оттегляне на пълномощното. С нотариална покана от 15.10.2018 г. дружеството уведомило ответника, че оттегля предоставеното пълномощно и поискало на 05.11.2018 г. в 16 часа в [населено място], седалището на дружеството, да бъде предадено държането на автомобила, както и всички числящи се към него документи и принадлежности. Поканата е връчена по реда на 47 ГПК чрез залепване на уведомление на входната врата на къщата на ответника на 19.10.2018 г., като в продължение на 14 дни от залепването не е потърсена.

Прието е, че средната пазарна цена за процесния автомобил е 5000 лв. към момента на изготвяне на експертизата, а към 2022 г. е с около 500 лв. по-ниска. Наемната цена за процесния период е 37 840 лева.

Прието е, че според гласните доказателства автомобилът последно е управляван от ответника, като около средата на 2015 г. поради повреда е оставен в дома на свидетеля Г. Й., който имал сервиз в [населено място]. По делото няма доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомяван за неговото местонахождение и за техническото му състояние. Единствено в показанията си свидетелят Й. посочва, че ответникът говорил с някого за това, доколкото знае със собственика, че МПС-то се е повредило и отстраняване на повредата ще струва скъпо, но не знае какво е било становището на собственика.

Прието е, че съдът е сезиран с ревандикационен иск, а при условията на евентуалност - с иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за паричната равностойност на автомобила, в случай, че той е погинал, както и иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 750 лв. за периода 10.11.2018 г. до 10.06.2022 г. за неоснователно ползване на вещта, ведно със законните лихви върху сумите от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Прието е, че нотариалната покана за връщане на автомобила е редовно връчена на ответника чрез служител на нотариус по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения адрес е констатирана при посещение на адреса, като връчителят е събрал данни от съсед, на който са посочени трите имена, че ответникът не живее на адреса. При действието на чл.179 ГПК нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ и се ползваа с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила. Затова е прието за неоснователно възражението на ответника, че липсва надлежно връчване на поканата. От момента на връчване на поканата ответникът е дължал връщане на вещта.

Прието е за неоснователно възражението, че ответникът не отговаря по ревандикационния иск, тъй като не владее вещта. Защитата по чл.108 ЗС е срещу всяко лице, което владее или държи вещта. Ответникът е държател на вещта, тъй като тя му е предоставена с пълномощно за управление. Той е транспортирал автомобила до сервиза на свидетеля Й. поради авария. Не се доказва по безспорен начин твърдението му, че е уведомил надлежно собственика за степента на повредата, както и че същият го е упълномощил да го „хвърли в някоя морга“ и по този начин да се е освободил от задължението за връщане на вещта. По делото не е доказано при пълно главно доказване погиването на вещта, тъй като само фактът, че автомобилът се е повредил, не е достатъчен да се приеме, че е погинал, нито, че е повреден до степен неизползваемостта му.

По изложените съображения съдът е приел, че главният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен, поради което не се дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.57, ал.2 ЗЗД.

Приет е за основателен искът по чл.59 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, за да е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД не е необходимо ответникът фактически да е използвал вещта и да е реализирал приходи. След като не е предал вещта на собственика, той отговаря за неоснователно обогатяване. Действително, според събраните по делото доказателства автомобилът през процесния период се е намирал в имота на свидетеля Й., но документите и ключовете са били при ответника. Няма доказателства същите да са надлежно предадени на собственика на автомобила, от което следва, че ответникът дължи обезщетение за процесния период, тъй като е лишил собственика на вещта от възможността да извлича полза от нея.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Б. К. Б..

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че нотариалната покана за връщане на автомобила му е била връчена редовно. Не било доказано, че нотариусът го е търсил на адреса, преди да залепи уведомлението по чл.47 ГПК. Неправилно съдът отказал да кредитира показанията на свидетелите Ф. и Й.. Не било доказано, че след 2015 г. жалбоподателят е ползвал автомобила, за да носи отговорност по чл.59 ЗЗД. Ищецът е знаел още през 2015 г. за аварията на автомобила, но е бездействал и не се е погрижил за него. Не били налице предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. При изследване на предпоставките по чл.108 ЗС следва ли да се приеме, че е осъществен съставът, при положение, че не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иска;

2. Допустимо ли е решението и допуснато ли е нарушение на материалния закон, при липсата на съображения за допустимостта на субсидиарната искова защита по чл.59 ЗЗД, при липсата на доказателства за осъществено имуществено разместване, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, както и че ответникът е ползвал фактически процесното МПС без правно основание за процесния период, както и вредата, равняваща се на обезщетение за лишаване от ползване на същото;

3. Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебния си акт да обсъди всички факти и обстоятелства, които са наведени от страните по чл.127 ГПК;

4. Следва ли да се приеме, че ответникът е редовно уведомен за оттеглянето на пълномощното, след като не е спазена процедурата по неговото призоваване и след като не е получена нотариалната покана лично;

5. Може ли ищецът, собственик на МПС, да се защити както с облигационен, така и с вещен иск.

Насрещната страна “Експрес Гаранцион Комерс” ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, както и че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу въззивното решение по иска по чл.108 ЗС. Съгласно текста на чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай е предявен ревандикационен иск за предаване владението на движима вещ /лекотоварен автомобил/, чиято пазарна стойност е в размер на 5000 лв., т. е. цената на иска е под установения в чл.280, ал.3 ГПК размер. Предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД е с цена 4500 лева, под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което касационната жалба и в частта по този иск, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице и съответства на изискванията на чл.284 ГПК.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос № 2 от изложението, който следва да бъде уточнен от състава на ВКС съобразно правомощията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така: Какви са предпоставките за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД за лишаване от ползването на собствен автомобил в хипотеза като настоящата, предвид защитната теза на ответника по иска, че вследствие на повреда автомобилът не е в движение и той не го е ползвал. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и отговора по него ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение,