Определение № 2282 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2025 г.

Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на В. Л. П., чрез адвокат М. Д. срещу определение № 3324/23.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 2881/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против разпореждане № 21204/04.09.2024 г. по гр.д.№ 9316/2024 г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от него искова молба, за оспорване на бащинството по отношение на С. В. П., род.на *, по време на брака му с Д. С. П., тъй като искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.62, ал.1 ГПК. Частната касационна жалба съдържа доводи, че определението е неправилно и противоречи на произтичащо от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ задължение на националните съдилища да прилагат установените в законодателствата на договарящите държави крайни срокове за предявяване на иск за оспорване на произход от страна на презумтивния баща само при категорично доказан надделяващ обществен интерес. В изложение към жалбата се твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?“2. „Длъжен ли е съдът да приложи пряко правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл.8 КЗПЧОС, когато е сезиран с иск с правно основание чл.62, ал.1 СК?“ 3.„Длъжен ли е националният съд, при преценката дали да разгледа иск с правно основание чл.62, ал.1 СК, предявен след изтичане на установения в посочената разпоредба срок, да изследва въпроса, дали е налице обществен интерес да бъде приложено темпоралното ограничение, установено в чл.62, ал.1 СК?“ 4.„Длъжен ли е националният съд, при преценката, дали да разгледа иск с правно основание чл.62, ал.1 СК, предявен след изтичане на установения в посочената разпоредба срок, считан от навършване на пълнолетие на детето, да анализира детайлно спецификите на конкретния казус и да извърши проверка, дали е спазен балансът между конкуриращите се интереси на засегнатата личност и конкретно нейното право на личен живот от една страна и обществения интерес от друга?“ 5.„Длъжен ли е националният съд, при преценката, дали да разгледа иск с правно основание чл.62, ал.1 СК, предявен след изтичане на установения в посочената разпоредба срок, считан от навършване на пълнолетие на детето, да съобрази критериите: 1) детето, чийто произход е оспорен, е родено по време на брака на майката с ищеца; 2) налице са категорични медицински (биологични) доказателства, че ищецът не е баща на детето; 3) оспорването на бащинството няма отрицателни психологически последици за детето; 4) възраст на детето?“ 6.„Съвместимо ли е стриктното прилагане на темпоралното ограничение по чл.62, ал.1 СК, без отчитане на спецификите на конкретния казус с чл.8 от Конвенцията?“ 7. „Длъжен ли е националният съд, в случаите в които е сезиран с иск за промяна на данните, свързани с пол, в актовете за гражданско състояние, да приложи пряко, на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл.8 КЗПЧОС?“ Според касатора, първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въпросите т.2 до т.6 вкл. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а последният е разрешен в противоречие с решението на КС на РБ от 02.07.1992 г. по к.д.№ 6/1992 г. – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отделно твърди, че е налице очевидна неправилност на оспорвания съдебен акт. След преценка, настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира че частната касационна жалба e редовна и допустима, тъй като е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба против преграждащо по-нататъшното развитие на делото съдебен акт. От данните по делото е видно, че ищецът В. Л. П. е сключил брак на 25.03.1989 г. с Д. С. П., през време на който е роден С. В. П. /род.на */ и съгласно чл.61, ал.1 СК е вписан като баща детето. На 18.12.2023 г. ищецът е уведомен, че биологичен баща на детето е Х. М. С., с когото майката имала връзка преди брака. При тези твърдения и като съобразява разпоредбата на чл.62, ал.1 СК апелативният съд приема, че искът за оспорване на бащинството от съпруга на майката може да се предяви до изтичане на една година от узнаване на раждането или от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. За да прекрати производството като недопустимо, въззивният съд е приел, че искът за оспорване на бащинство от В. Л. П. по отношение на С. В. П., род.на *, е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.62, ал.1 ГПК. Според мотивите на съда, доводите за противоречие с практиката на ЕСПЧ са неоснователни, тъй като законодателните промени в чл.62, ал.1, изр.3 и ал.5, изр.1 СК са приети при съобразяване на чл.8 КЗПЧОС. Съдът е констатирал, че трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, вече е предявил иск за оспорване на бащинството по реда на чл.62, ал.5 СК. В хода на това дело е починало третото лице Х. М. С., поради което съдът е продължил производството с наследниците по закон Н., Р. и Е., но делото е прекратено по отношение на последния. Определението за прекратяване е отменено в частта по отношение на Е. Х. С., а делото е върнато за произнасяне по същество. При направена служебна проверка в настоящото производство се установи, че с решение № 6776 от 09.12.2024 г. по гр.д.№ 2263/2024 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 03.04.2025 г. се признава за установено, че С. П. не произхожда от В. П., а негов баща е ответникът Х. С.. Предвид изложените съображения, за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на преграждащото определение на Софийски апелативен съд, тъй като с влязло в сила решение е уважен иск за оспорване на бащинството на С. В. П., род.на *, по реда на чл.62, ал.5 СК и съединения с него иск за установяване на произход. Налице е процесуална пречка за разглеждане на частната касационна жалба по същество, с оглед на което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение