Определение № 14 от 12.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2015 г.

ВКСI гражданско отделение12.01.2018 г.докладчик Жанин Силдарева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 500 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Хасковски окръжен съд. ОСЪЖДА Ж. Г. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5 да заплати на ЗППК „М.” в ликвидация, [населено място], Хасковска област сумата 500 (петстотин) лева разноски за касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Ж. Г. Н., чрез процесуалния си представител адв. А. от АК-Хасково, е подал касационна жалба срещу решение № 500 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Хасковски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 60 от 14.03.2014 г. по гр. д. № 647/2013 г. на РС-Свиленград, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗППК „М.” в ликвидация ревандикационен иск за поземлен имот № 000352, с площ от 2.174 дка, в землището на [населено място] и построената в него сграда – склад за зърнени храни (хамбар) Ответникът по касация ЗППК „М.” в ликвидация, [населено място] намира, че в изложението към жалбата не са изведени материалноправни въпроси, които са решени от съда и обосновали решаващите му изводи, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на обжалваното въззивно решение. По същество намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. По допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намери следното: Касаторът е предявил срещу ЗППК „М.” в ликвидация, [населено място] ревандикационен иск за собственост на поземлен имот № 000352, с площ от 2.174 ска, в землището на [населено място] и построената в него сграда – склад за зърнени храни (хамбар). Позовал се е на придобивния способ давностно владение, което е осъществявал от 05.03.1995 г., когато е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота с Г. Х. Г., като през 2013 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, съставен по реда на обстоятелствената проверка. От фактическа страна съдът е приел за установено, че касаторът не е упражнявал фактическа власт върху имота в целия посочен период, поради което не е осъществен фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал.1 ЗС. Ответникът ЗППК „М.” в ликвидация, [населено място] е оспорил твърдението, че ищецът е владял имота. Противопоставил е твърдение, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с И. Д. А. и К. В. А. през 2000 г., за който е съставен н. а. № 32, т. ІІІ, н. д. № 416/2000 г. Праводателите по договора са се легитимирали като собственици на имота на основание закупуването му след проведен търг по реда на чл. 48 ППЗСПЗЗ с явно наддаване за продажба на имущество на ТКЗС [населено място] в ликвидация на 01.02.1994 г., съставен протокол от 20.01.2004 г., вписан договор за придобиване на имущество чрез явен търг и заплащане на цената, което е удостоверено с фактури от 1994 г. С писмени доказателства е установено, че имотът, предмет на иска, е бил завладян без правно основание от Г. Х. (праводател по предварителния договор за продажба сключен от касатора), поради което през 1997 г. ЗППК „М.” е предявила срещу Г. ревандикационен иск за терена и построената в него стопанска сграда,по който е образувано гр. д. № 147/1997 г. на РС-Свиленград, преобразувано в гр. д. № 75/2002 г. на същия съд, което е приключило с влязло в сила на 04.08.2008 г. решение от 22.07. 2002 г., с което праводателят на касатора Г. Х. е бил осъден да предаде на ЗППК „М.” владението върху дворното място, съставляващо парцел І с площ от 2174 кв. м. и построения в него склад (хамбар). В това производство е било прието за установено като безспорно между страните, че имотът е във владение на ответника Г. Х.. Решението, с което ревандикационният иск е уважен, е било изпълнено по принудителен ред чрез извършен въвод на ЗППК „М.” във владение на имота от съдебен изпълнител по изп. д. № 97/2012 г., което е удостоверено в съставения протокол от 21.01.2013 г. В протокола е отразено, че в имота е намерен длъжника Х., който е подписал протокола. Подадената от касатора и съпругата му жалба срещу извършения въвод е била оставена без уважение след като е намерено, че жалбоподателите, които са намерени в имота при въвода, не установяват да са установили владение преди предявяване на иска, решението по който е изпълнено. С гласни доказателства е установено, че имотът е владян само от Х. до отстраняването му от него по принудителен ред, а едва след това от ответника по иска. След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е направил решаващия извод, че касаторът не е установил да е владял имота – терена и сградата, в продължение на указания в чл. 79, ал.1 ЗС срок и на това основание да е придобил вещни права върху него. В изложението към касационната жалба, изготвено на основание чл. 284, ал. 3 ГПК, са формулирани три процесуални въпроса, без да е посочено в контекста на кои от конкретните основание по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК следва да бъдат обсъдени и определени като основания за селектиране на обжалвания акт. Първият процесуален въпрос е за това допустимо ли е решението, след като е постановено по нередовна искова молба. Искът за ревандикация е предявен от единия съпруг, като се поддържа, че имотът е придобит на основание давностно владение, което е осъществявано по време на брака. След като имотът е придобит в режим на СИО другият съпруг е задължителен необходим другар и съдът е следвало да предприеме процесуални действия за конституирането му като страна в процеса. Въпросът не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. На 29.06.2017 г. е постановено тълкувателно решение по т. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което се прие, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Предявеният от ищецът Н. ревандикационен иск е допустим, като предявен от легитимирана страна, поради което и постановеното по него решение не страда от процесуален порок, който да обуславя недопустимостта му. Вторият и третият въпрос обобщени съобразно правомощията на касационния съд, разяснени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, са за това следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да основе решението си на установените по делото обстоятелства, както и за неизпълнение на задължението да допусне събирането на доказателства, поискани с въззивната жалба. Те не са мотивирани с посочването на това кои доказателства и факти не са обсъдени и ако това е направено дали биха довели до друг правен извод. Този въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него, тъй като при извършената проверка на съдебния акт не се установи такова нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд изчерпателно е обсъдил събраните доказателства и въз основа на това е формирал решаващите си правни изводи, които са за това, че от тях не се установява касаторът да е владял в продължение на десет години имота, предмет на иска, и на това основание да е станал собственик. Този извод е основан на безспорно установеното, че в периода от предявяване на ревандикационен иск за същия имот от ЗППК „М.” през 1997 г. до уважаването на този иска, имотът е бил във владение на Г. Х., а не във владение на касатора. Решаващият извод на съда е формиран след като е прието за установено, че касаторът не установява да са се осъществили два от елементите на фактическия състав на придобивния способ давностно владение: - упражняване на владение в продължение на 10 години до предявяване на настоящия иск и противопоставяне на това владение на собственика на имота. Изводът е основан на установеното по делото и направен при правилно прилагане на закона, след като са извършени дължимите от съда процесуални действия – обсъждане и преценка на доказателствата и установените с тях факти. Поставените въпроси не обуславят общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях, поради което такава не следва да се допусне. При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация ЗППК”М.” в ликвидация, [населено място] направените разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 23.02.2015 г. сключен с адв. Т. К. от Хасковска АК, възлизащи на сумата 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

Цитирани разпоредби

9