Определение № 431 от 04.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 72/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1626 от 27.07.2016 г. по в.т.д.№3219/2016 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №427 от 10.03.2015 г. по т.д.№522/2014 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Министерство на здравеопазването иск по чл.79, ал.1, вр. чл.3, ал.2 от Договор №РД-17-43 от 17.01.2013 г. за разликата над сумата от 26681.16 лв. до пълния предявен размер от 50 396.76 лв. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За вида и съдържанието на документа, който следва да бъде подписан между страните при приемане на доставката и дали констатирането на съответствие на извършената доставка с предмета на възлагането по договора между страните, за което е налице двустранно подписан от тях документ, с който се удостоверява предаване на фактическата власт върху поръчаното и в който липсват забележки от страна на възложителя относно качеството и количеството на приетото, установява предаване, респективно приемане на предмета на доставката или е необходимо между страните да бъде създаден последващ документ, съдържащ изрично волеизявление на поръчващия за приемане на поръчаното. 2. Дали с предаване на фактическата власт върху изработеното едновременно с признанието на възложителя, че същото функционира по предназначение, без да е направено възражение за недостатъци, работата се счита приета. Поддържа се, че произнасянето по първия от формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо втория – наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването му в противоречие с редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, цитирани в изложението. Ответникът по касационната жалба – Министерство на здравеопазването не заявява становище, но обжалва решение №1626 от 27.07.2016 г. по в.т.д.№3219/2016 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №427 от 10.03.2015 г. по т.д.№522/2014 г. на СГС в частта, с която Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1, вр. чл.3, ал.2 от Договор №РД-17-43 от 17.01.2013 г. сумата от 26681.16 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Относно прилагането на въведеното с чл.72, ал.1 изр.1, пр.1 от ЗЗД правило за изчисляване на месечния срок при изпълнение на договорите. Ответникът по касационната жалба - [фирма] заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от сключен по реда на ЗОП договор с предмет доставка на „системи за централна стерилизация”, като липсва спор между страните относно смисъла и значението на отделните уговорки. Посочил е, че е безспорно, че ищцовото дружество е доставило и монтирало процесното оборудване, съобразно уговорените вид и качество, както и че ответникът не е платил исковата сума в размер на 50 936.76 лв., съставляваща част от уговореното и изискуемо възнаграждение за доставка и монтаж на доставеното от ищеца оборудване. По отношение на спорния по делото въпрос - за погасяване на материалното вземане поради осъществено извънсъдебно прихващане от ответника с дължимата му неустойка за забава в размер на 4% /50 936.76 лв./ от общата стойност на договора, съгласно чл.41 ал.1 от процесния договор, въззивният съд е изложил следните съображения: 1. Уговорената в посочената договорна разпоредба неустойка в размер на 0.5% от общата цена на договора за всеки просрочен ден при неточно изпълнение на задълженията на ищеца по договора, се дължи за 27.05., 28.05., 30.07. и 31.07. от календарната 2013 г. или сумарно за четири дни, съобразено с чл.2, ал.4 и ал.5 от договора – уговорения едномесечен срок от заявката /получена на 23.05.2013 г./, за извършване на доставката, започва да тече от 24.04.2013 г. и съответно изтича на 27.05.2013 г., тъй като 24.05.2013 г. /петък/ е неприсъствен ден. 2. Съставеният констативен протокол от 27.05.2013 г. установява „доставката” на описаните в него апарати, съставляващи елементи от системата за централна стерилизация, като друга част от елементите е доставена преди това, видно от констативен протокол от 30.04.2013 г. 3. Предвид уговореното в разпоредбата на чл.19 от договора, изискваща съставяне на „приемно-предавателен протокол” за приемането и предаването на оборудването, както и съпровождане на предаването на вещта от предаване на документи като: гаранционна карта, инструкция за експлоатация, ръководство за ползване, техническо описание и др. /които са предадени на 29.05.2013 г./ и при липса на необходимите специални познания у съда, за да извърши сравнение между частите от системата, описани в нарочно приложение към договора и тези, в констативните протоколи, за да установи евентуално действителността на твърдението на ищеца, доставката е извършена на 29.05.2013 г., когато страните са подписали нарочен Приемо-предавателен протокол, в който е отразена констатацията на ответника като купувач на оборудването за липсата на явни недостатъци, дължима именно при предаване на вещта-предмет на договора, както и констатации относно опаковката и спазването на съответни нормативни изисквания. 4. Следователно, доставката на оборудването по смисъла на договора - чл.2 ал.4 вр.чл.19 ал.1 и ал.2, е осъществена на 29.05.2013г., когато страните са подписали процесния приемно-предавателен протокол. 5. Допуснатата от ищеца забава от 2 дни /27.05. и 28.05./ обуславя и отговорността на същия за мораторна неустойка по чл.41 от договора, чийто размер е 0,5% от общата цена за всеки ден забава, или 12127.80 лв. 6. Съгласно чл.2 ал.5 от договора, от датата на доставка тече двумесечният срок за въвеждане за монтаж и въвеждане в експлоатация на процесната система и съответно същият изтича на 29.07.2013 г., а тъй като в съдържанието на договора страните са разграничили изрично действията „монтаж” и „въвеждане в експлоатация” на процесното оборудване, неоснователно е възражението на ищеца, че с протокола от 12.07.2013 г. за извършен монтаж се удостоверява изпълнението и на задължението му за въвеждане в експлоатация на оборудването, удостоверено с Протокол за въвеждане в експлоатация от 01.08.2013 г. 7. Допуснатата забава за въвеждане в експлоатация е в размер на 2 дни и също обуславя като самостоятелно основание възникването на задължението на ищеца да плати мораторна неустойка, съгласно чл.41 от договора, а изчислена по правилото на тази разпоредба, същата възлиза на 12127.80 лв. 8. Съществуването на изискуемо и ликвидно вземане на насрещната страна и наличието на предпоставките на чл.103, ал.1 от ЗЗД предпоставят валидността на осъщественото извънсъдебно прихващане от ответника със сумата от 24 255.60 лв., а предявеният иск за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ГПК е основателен и доказан до размера от 26 681.16 лв. Формулираните от касатора [фирма] въпроси в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено, изводите за наличие на забава в изпълнение на задълженията на ищеца - да извърши доставката, предмет на процесния договор и да въведе в експлоатация оборудването, в уговорените срокове, е направен с оглед конкретните приети за установени по делото факти: 1. Поради установеното по делото предаване на съпътстващите оборудването документи /част от доставката/ на 29.05.2017 г. и поради липсата на доказателства, че към 27.05.2013 г. са предадени всички елементи от уговореното оборудване и 2. Предвид установеното по делото въвеждане в експлоатация на оборудването /действие различно от монтажа му/ два дни след изтичане на уговорения срок. В този смисъл в решението липсва изразено от въззивния съд становище, че приемането на доставката от възложителя и удостоверяването, че доставеното е въведено в експлоатация, респективно, че работата се счита приета, може да се осъществи само чрез подписване на предвидения в договора нарочен документ. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК касационно обжалване на решението в обжалваната от [фирма] част, не може да бъде допуснато. Формулираният от касатора Министерство на здравеопазването въпрос относно прилагането на въведеното с чл.72, ал.1 изр.1, пр.1 от ЗЗД правило за изчисляване на месечния срок, е обусловил решаващата воля на съда, възприел становище, че уговореният от страните месечен срок, се изчислява от деня следващ този, от който започва да тече срокът. От друга страна по този въпрос, липсва формирана задължителна практика на ВКС, с оглед което касационно обжалване на решението в обжалваната от Министерство на здравеопазването част, следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,