Определение № 446 от 25.09.2026 г. на ВКС по д. № 619/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по повод спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Районен съд – Бургас по н. а. х. д. № 2010/2026 год. по описа на последния съд. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, като се запозна с материалите по делото, намери следното: Първоначално делото е било образувано в Административен съд – Бургас под № 1281/2026 год. въз основа изходящ от П. И. М. документ, озаглавен „Жалба“, с който е направено искане за възобновяване на административно-наказателното производство, приключило с наказателно постановление № 23-3292-000354/12. 03. 2024 год. на ВПД Началник сектор в ОД на МВР –Бургас. С определение № 4935/04. 06. 2026 год. докладчикът по делото е приел, че същото не му е подсъдно, тъй като съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН наказателното постановление се обжалва пред районния съд, в чийто район е извършено нарушението. По тези съображения е прекратил производството по делото и го е изпратил на Районен съд – Бургас за разглеждане и произнасяне по същество. С определение № 1544/26. 06. 2026 год. докладчикът по образуваното в Бургаския районен съд н. а. х. д. № 2010/2026 год. е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд – Бургас, мотивирайки се, че не е сезиран с жалба срещу наказателното постановление а с искане за възобновяване на административно-наказателното производство. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Бургаския районен съд. съображенията за това са следните: При преценката относно собствената си компетентност за решаване на делото по същество Административен съд – Бургас е ограничил процесуалното изследване единствено до наименованието на сезиращия документ без да го анализира в съдържателен план и без да съобрази, че именно изложената в него аргументация и естеството на направеното искане предопределят родовата подсъдност. Прочитът на искането, независимо от начина на озаглавяването му, не оставя място за съмнение, че съдът е бил сезиран именно с претенция за възобновяване на административно-наказателното производство. Към този извод насочва както отразеното на стр. 1 от коментирания документ, че атакуваното наказателно постановление е връчено и е влязло в сила на 12. 03. 2026 год., така и това на стр. 3 в същия смисъл. Оспорването на реда и начина на връчване не разколебава тази констатация, доколкото е част от доводите на наказаното лице в подкрепа на сочените от него основания по чл. 70, ал. 2 от ЗАНН. Заключението че искателят е инициирал процедура по раздел осми на глава трета от ЗАНН, а не такава по раздел пети се обосновава и с изричното искане административно-наказателното производство да бъде възобновено. С оглед изложеното прекратеното н. а. х. д. № 2010/2026 год. по описа на Районен съд – Бургас следва да бъде изпратено на Административен съд – Бургас за разглеждане и решаване по същество. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК и чл. 135, ал. 5 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд