Определение № 870 от 09.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 525/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “ИРЕН-СТРОЙИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 1265/08.12.2023 г. по ч.т.д. № 1971/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството срещу определение № 3249/22.08.2023 г. по в.ч.т.д. № 1683/2023 г. на ОС – Варна. С определението на окръжния съд е потвърдено разпореждане № 7079/09.06.2023 г. по гр.д. № 2719/2023 г. на РС – Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Арбитражен съд – Варна при Сдружение “ППМ”. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение на предходния състав на ВКС. Счита се, че неправилно е прието, че ищецът обосновава интерес от отмяна на арбитражния акт в частта му за присъдените в негова тежест разноски, която е с характер на определение, неформираща сила на пресъдено нещо. Изтъква се, че по отношение на предявения иск по чл. 47, ал. 1 ЗМТА правният интерес на ищеца произтича от това, че след отмяна на този арбитражен акт “Електроразпределение - Север” АД, включило арбитражна клауза в бланков документ, не би могло да се позовава на него при евентуална бъдеща осъдителна претенция за връщане на процесната сума. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът “Електроразпределение - Север” АД оспорва частната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. В случая съставът на Върховния касационен съд, за да остави без разглеждане частната касационна жалба на “ИРЕН-СТРОЙИНВЕСТ” ЕООД против определението на Варненския окръжен съд, е приел, че преценката за процесуална допустимост на същата (депозирана от надлежна страна в предвидения от закона срок) се извършва и съобразно правилата за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 3 и чл. 274, ал. 4 ГПК. Съобразил е, че с обжалваното определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, постановено по търговско дело, образувано по иск с цена от 1 689,96 лева за установяване недължимост на посочената сума, начислена от ответното дружество корекция на сметка за електроенергия, доставяна на ищеца въз основа на търговска сделка, като ищецът търговско дружество няма качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Намерил е, че цената на претенцията е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг от 20 000 лева, поради което частната касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Съгласно формираната еднозначна казуална практика на касационната инстанция (така в определение № 1370/22.12.2023 г. по ч.т.д. № 1720/2023 г. на І т.о., определение № 21/15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3167/2020 г. на III г.о. на ВКС), в хипотезата на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване определение, с което е уважен отвод за неподведомственост на спора по чл. 15, ал. 1 ГПК, включително и в случаи на международна некомпетентност и съответно неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза. В случая предмет на първоинстанционното производство е предявен от “ИРЕН-СТРОЙИНВЕСТ” ЕООД против “Електроразпределение - Север” АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 689,96 лева, начислена от ответното дружество корекция на сметка за електроенергия по фактура № [ЕГН]/17.01.2023 г. за обект с абонатен № [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]. Цената на така предявения иск е под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лева по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цената на претенцията е под прага за касация и за граждански дела от 5 000 лева, поради което безпредметно се явява обсъждането на доводите на частния жалбоподател за липсата на облигационна връзка между страните, обективирани в частната касационна жалба срещу определението на Окръжен съд – Варна. За ирелевантни за настоящото частно производство по чл. 274, ал. 2 ГПК следва да се преценят останалите доводи на частния жалбоподател, касаещи правен интерес от отмяна на арбитражен акт по реда на чл. 47 ЗМТА, тъй като същите не кореспондират с предмета на спора. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,