Определение № 50351 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3459/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. К. срещу разпореждане № 145/05.07.2022 г. на АС- В.Търново, постановено по в.ч.гр.д. № 142/22 г., с което е върната частната му касационна жалба срещу определение № 207/10.05.22г. по в.ч.гр.д. № 142/22 г. по описа на АС В.Търново. Твърди, че разпореждането е „незаконодателно, неразгледано по основанието на чл.268 и състава ГПК“. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството е образувано по подадена от А. К. К. искова молба, с посочване „по ЗОДОВ“, „срещу представителите на СИС при ВТРС- С. З. и С. С.“ за причинени вреди от издадени в „противоречия ИД на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, неотговарящо по нито един от казусите по Гл. тридесет и шест от ГПК“. С разпореждане № 145/05.07.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 142/22 г., АС Велико Търново е върнал частната касационна жалба на А. К. срещу определение № 207/10.05.22г. по в.ч.гр.д. № 142/22 г. по описа на АС В.Търново. Обжалваното разпореждане е и правилно. Връщането на частната касационната жалба е последица от процесуално бездействие на частният жалбоподател, който в установения от закона едноседмичен срок от съобщението не е изпълнил задължението си за отстраняване на правилно, ясно и точно посочени му от съда нередовности на касационната частна жалба. В случая предмет на касационно обжалване е постановеното от въззивният апелативен съд разпореждане № 145/05.07.22г. по в.ч.гр.д. № 142/22г., с което е върната частната касационна жалба на А. К. срещу определение на АС В.Търново № 207/22г. по в.ч.гр.д. № 142/22г., с което определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционният ОС В.Търново за връщане на частна жалба. О пределението, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение преграждащо по- нататъшното развие на делото, съгл. разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и/или ал.2 ГПК- когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и при очевидната му неправилност. Затова при администрирането на частната касационна жалба се прилагат съответно правилата за обжалване на въззивните решения, като към частната касационна жалба следва да се приложи и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както правилно е приел АС В.Търново. В този смисъл е и задължителната съдебна практика- ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2015г. В дадения срок А. К. не е изпълнил и указанията за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба по см. на чл.284, ал.1, т.3 и 4 и чл.284, ал.2 ГПК. Ето защо и при неизпълнение на дадените указания, частната касационна жалба следва да бъде върната, до който правилен извод е достигнал и АС В.Търново, чието разпореждане следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева.