Определение № 901 от 11.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2073/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Сити билд груп”ЕООД срещу въззивно решение №115/08.08.2023г. по в.т.д.№194/23 г. на Апелативен съд Бургас, с което, след частична отмяна на решение №467/29.03.2023 г. по гр.д.№1300/22 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявеният от дружеството против Й. Т. П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – уронване репутацията на дружеството в резултат на извършени публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че е недопустимо юридическо лице да търпи неимуществени вреди от непозволено увреждане, въз основа на който искът на дружеството е отхвърлен. Касаторът сочи,че така формираният решаващ извод е в противоречие с практиката на ВКС. Излага съображения за основателност и доказаност на твърдените от него факти, осъществяващи фактическия състав на деликта, извършен от ответницата, за репариране на вредите от който счита,че следва да му бъде присъдено претендираното обезщетение. Прави искане за отмяна на въззивното решение и осъждане на ответницата да му заплати сумата 3000 лв.,ведно със законната лихва и направените разноски за всички инстанции. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК с въпроса Допуска ли обективното ни материално право /вкл. правото на Европейския съюз,което има директен ефект и примат над националното/ присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридически лица? Позовава се на допълнителната предпоставка за селектиране на жалбата му по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която счита осъществена със съществуваща съдебна практика на ВКС – решение по гр.д.№1690/19г. на ІV г.о. на ВКС, решение по гр.д.№3901/18г. на ІV г.о. на ВКС, както и на определение,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение по ч.гр.д.№6155/13г. на ІІ г.о. на ВКС, на която даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи. Преди произнасянето си по допускане на касационното обжалване настоящиянт състав на ВКС констатира,че с определение № 50001/03.01.2023г. по гр.д.№3023/22г. състав на ІV г.о. на ВКС, след като е констатирал наличие на противоречива практика по въпроса Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица? на основание чл. 292 ГПК е предложил образуването на тълкувателно дело. С разпореждане от 17.07.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело №1/2023 г. на ОСНГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС за отговор на така формулирания въпрос, преформулиран с определение от 26.03.2024г. на ОСНГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС на Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт? Отговорът на този правен въпрос е обуславящ за произнасянето по настоящото дело, поради което на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно постановление по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСНГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение