Определение № 225 от 24.03.2021 г. на ВКС по д. № 3844/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго – Про Продажби” АД срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1078/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Г. М. срещу касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 635,71 лв., представляваща начислена в резултат на корекция цена на ел. енергия за периода 4.04.18 – 3.04.19 г. за посочения по делото и в решението обект на ищеца в [населено място], обл. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд въпросите от предмета на делото: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД? По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че страните са в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и ищецът има качеството на потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ. Служители на „Електроразпределение – север”АД са извършили техническа проверка на електромера в обекта на ищеца на 3.04.19 г., за което е съставен констативен протокол. Констатирано е натрупване на ел. енергия в тарифа 1.8.3. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено на БИМ за проверка, а на негово място е монтирано ново. Съгласно метрологичната експертиза на СТИ, извършена от БИМ, РО – Русе и отразена в констативен протокол от 25.06.19 г., при софтуерното четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел. енергия в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. От експертизата се установява още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията. Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище за начисляване на ел. енергия в размер на 34052 кВтч за периода 4.04.18 – 3.04.19 г. и за стойността на това количество, установено след софтуерно прочитане на паметта на електромера, е издадена фактура на стойност 6 635,71 лв. От заключението на назначеното от съда вещо лице – СТЕ се установява, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране на отделните регистри и въздействие в тарифната схема на електромера, без схемата на свързването му с електрозахранващата мрежа да е променяна. При тези фактически данни, според въззивния съд за ответника по иска не е възникнало правото на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период, регламентирано в чл.50 ПИККЕ, защото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това. От събраните доказателства не се установява точният момент, в който електромерът е започнал да отчита ел. енергия в невизуализираната тарифа. Допълнителното начисляване на потребена ел. енергия би било допустимо само при установено виновно поведение на конкретно лице - абоната за периода на неотчитане на „скритата” ел. енергия, което в настоящия случай не се доказва. При данните по делото и изводите на въззивния съд по съществото на спора ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК и по двата поставени правни въпроса, които са от значение за делото, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната практика на ВКС – р. по т.д. №505/17 г. на второ т.о., р. по гр.д. №4160/18 г. на трето г.о. и по гр.д. №50417/16 г. на първо г.о.. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.