Определение № 349 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 612/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Г. като пълномощник на Г. В. Н. - К. и И. А. К., срещу въззивно решение № 245 от 15.11.2019 г. по в.гр.д. № 343/2019 г. на Шуменския окръжен съд. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на постановения съдебен акт поради това, че е разгледан непредявен иск, както и поради това, че въззивният съд е извършил поправка на допусната, според него, очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, каквито правомощия той няма. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК за проверка на неговата допустимост. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация З. К. К. изразява становище, че въззивното решение е допустимо и не са налице основания за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 93 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 1274/2018 г. на Шуменския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. В. Н. - К. и И. А. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците З. К. К. и К. К. К. да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], да не премахват и повреждат бариерата, поставена към посочения имот откъм [улица], и да премахнат паркираните в същия имот МПС, както и в частта, с която К. Т. К. е осъден да прекрати неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране върху имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], както и да не премахва и поврежда бариерата, поставена на входа откъм [улица]към посочения имот. Видно от данните по делото, с първоинстанционното решение съдът е отхвърлил предявените от Г. К. и И. К. против З. К. К. и К. К. К. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране върху имот с идентификатор .... по КККР на [населено място]. С този идентификатор в кадастралната карта е заснет поземлен имот с площ 320 кв.м, който не е предмет на исковете по чл. 109 ЗС - в исковата молба ищците са твърдяли, че притежават идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор .... по КККР, представляващ хангар, депо, гараж, построен въз основа на отстъпено право на строеж, както и че с действията си ответниците създават пречки да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху този самостоятелен обект. В отговор на наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че некоректното посочване в диспозитива на идентификатора на недвижимия имот, предмет на исковата претенция, представлява очевидна фактическа грешка, която е поправил сам, като в диспозитива на постановения от него съдебен акт е посочил верния идентификатор. При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо. Константна е съдебната практика по приложението на чл. 247 ГПК, че компетентен да прецени дали следва да се допусне поправка на явна фактическа грешка е постановилият решението съд, както и че когато по повод обжалване на постановеното решение по - горната инстанция констатира несъответствие на диспозитива на решението с формираната в мотивите воля на съда, следва да изпрати делото на постановилия решението съд за провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК. Водим от гореизложеното съдът