Определение № 4 от 03.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 285/ 21.03.2024 г. по гр.д. № 851/2023 г., с което Окръжен съд – Варна е отменил решение № 324/03.02.2023 г. по гр.д. № 9568/2022 г. на Районен съд – Варна и по насрещната молба на В. Б. Н. срещу П. М. С. по чл. 127, ал. 2 СК: · предоставя на бащата упражняването на родителските права по отношение на детето А. В. Б.; · определя следния режим на лични отношения на майката: 1) всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от петък от 16 часа или след приключване на учебните занятия до неделя 19 часа с преспиване; 2) на рождения ден на детето – 20-ти януари, всяка нечетна година – за времето от 16 часа на съответния ден до 9 часа на следващия ден с преспиване, а всяка четна година – за времето от 16 часа на 21-ви януари до 12 часа на 22 януари с преспиване; 3) на рождения ден на майката – 2-ри октомври, от 16 часа на 2-ри октомври до 19 часа на 3-ти октомври; 4) на коледните и новогодишните празници – всяка четна година от 16 часа на 23.12. до 20 часа на 30.12. с преспиване и всяка нечетна година от 16 часа на 29.12. до 20 часа на 02.01. с преспиване; 5) през великденските празници/през пролетната ваканция – всяка четна година от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния ден с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в първия ден до 20 часа на последния ден с преспиване; 6) един месец през лятото – на четна година през юли, а на нечетна – през август, от 10 часа на първия ден от месеца до 20 часа в последния ден на месеца; 7) всеки ден чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на детето и заетостта на майката час, който да се уговаря между родителите; 8) майката да взема детето от дома, където се отглежда, и да го връща пак там; 9) през ваканциите и празниците да се прилага само определеният през тях режим на лични отношения, като във всеки друг случай срещите между детето и майката могат да се осъществяват и извън определения режим на лични контакти при проявена добросъвестност и общо съгласие на родителите и · определя месечна издръжка, като е осъдил майката да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител за сумата 250.00 лв., платими на всяко пето число от месеца, ведно със законната лихва върху всяка забавена месечна вноска. Решението се обжалва от майката П. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност последните въпроси (материалноправен и процесуалноправен): 1. Защитава ли най-добрия интерес на детето съдебното решение по спора между родителите по чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права на баща, който е доказан домашен насилник, насажда родителско отчуждение спрямо майката, и е без жилище и постоянна работа? и 2. При решаването на спора по чл. 127, ал. 2 СК обвързан ли е съдът от изразеното желание на малолетното дете да живее с баща си? Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 127, ал. 2 СК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация В. Н. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с оглед събраните доказателства, включително по приетото заключение на вещо лице-психолог, в най-добрия интерес на малолетното дете А. е да предостави на бащата упражняването на родителските права, а с оглед неговите действия, включително и манипулативни, довели до отчуждаване на детето, да определи възможно най-широк режим на лични отношения с неговата майка. Мотивирал се е с това, че родителите са в тежък междуличностен конфликт и помежду им липсва нормална комуникация, включително за отглеждането, грижите и възпитанието на детето. Положението се е задълбочило от негативното отношение на родителите на майката спрямо бащата, както и неговото към тях. А. от месец юни 2022 г. (близо две години преди приключеното съдебно дирене) заедно с едноутробната си сестра е заживял и е отглеждан от бащата. Между братчето и по-голямата сестра съществува силна емоционална връзка на привързаност. Такава е и връзката им с бащата. Той полага ежедневно грижите, съответстващи на възрастта и нуждите на 10-годишния А.. Емоционалното състояние на детето се подобрява след преживяната стресова ситуация от раздялата на родителите в средата на април 2020 г., когато бащата е изгонил от дома си майката и дъщеря й. Понастоящем се чувства спокойно при баща си. Битовите и материални условия при бащата са значително по-добри в предоставеното му безвъзмездно за послужване жилище, в което той живее и се грижи за двете деца. При майката ситуацията е тревожна и съпроводена със скандали в дома на нейните родители, с които тя заедно с един от племенниците си живее в предоставено под наем общинско жилище. И двамата родители работят, като майката получава минималната работна заплата за страната, а бащата – месечен доход от около 800 лв. Майката разчита на помощта на своята майка, а бащата – на тази на по-голямата едноутробна сестра на А., която се е върнала да живее заедно със своето братче в дома на баща му. Въззивният съд е намерил за верни твърденията на майката/сега касатор, че срещу бащата е била издадена заповед да се въздържа от домашно насилие по отношение на майката и на нейната дъщеря, както и че манипулативното поведение на бащата е причинило отчуждаването на А. от неговата майка. Въпреки това въззивният съд е намерил, че следва да постави упражняването на родителските права на бащата, като се е мотивирал с това, че качествата/родителският капацитет на майката са недостатъчни, за да достигне до противоположния извод. Приел е, че домашното насилие и/или създадените условия за родителско отчуждение могат да дадат привес за другия родител при решаването на спора по чл. 127, ал. 2 СК, когато са равни другите условия от значение за полагането на необходимите грижи и възпитанието на детето. Въззивният съд е обсъдил и мнението, което детето А. е изразило при разглеждането на делото пред втората инстанция. А. е заявил, че иска да живее при тати и при кака. Обяснил е желанието си със спокойната атмосфера, в която обсъжда своите грижи и проблеми с тях, подготвя се за учебни занятия и с това, че бащата всяка вечер им приготвя вечеря. Сравнил е преживяното в дома на баба си и дядо си, където живее майката. Майка му много обиждала бащата, понякога го биела и удряла пред А. и го лъжела. Казвала му, че ще му даде да звънне на баща си, но после не му позволявала и не обяснявала причините за отказа. Споделил е, че не мисли да е възможна промяна в това отношение. Също така А. е споделил, че знае за възможността да бъде даден в приемно семейство и ако това се случи, щял да избяга, на улицата да намери случаен минувач и да го помоли за телефон, по който да се обади на тати. Разрешение на първия поставен от касатора въпрос, касаещи задължението на съда да охрани най-добрия детски интерес, включително в случаите на родителско отчуждение, се съдържа в множество решения на Върховния касационен съд. Трайно установена е практиката, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с другия родител, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат, включително когато са препоръчани от експерт или съдът ги намира за полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у родителя. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието/наличието на тези качества в единия или в двамата родители, както за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, така и за да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни мерки за преодоляването му според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му. Затова разпоредбата на чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК при наличие на данни за родителско отчуждени е задължава съда служебно да назначи експертиза и да изслуша заключение на вещо лице – психолог. Чрез режима на личните отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители – така например решение № 111/28.05.2018 г. по гр.д. № 4185/2017 г., ІV-то ГО, решение № 19/15.02.2019 г. по гр.д. № 2578/2018 г., ІV-то ГО, решение № 244/15.07.2015 г. по гр.д. № 7234/2014 г., ІV-то ГО, решение № 102/27.06.2019 г. по гр.д. № 4210/2018 г., ІІІ-то ГО, решение № 109/18.06.2020 г. по гр.д. № 2855/2019 г., ІV-то ГО, решение № 59/04.05.2018 г. по гр.д. № 2396/2017 г., ІV-то ГО. Обжалваното решение не е постановено в отклонение с тази практика. Въззивният съд е съобразил всички конкретни факти и обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице психолог за наличието на родителско отчуждение (средна степен от смесен характер) на детето А. спрямо майката, както и за особеностите в неговото емоционалното състояние. Определеният широк режим на лични контакти с майката осигурява възможността за преодоляване на негативните нагласи на детето спрямо този родител. Съобразени са разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г., че законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод, а това е свързано с особеностите на конкретния случай. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства от най-разнообразно естество, изброени примерно в цитираното постановление. Точно така е приел и въззивният съд, като е намерил, че разясненията в ППлВС № 1/1974 г. имат запазено, задължително действие и при решаването на спор между родители по чл. 129, ал. 2 СК. Предоставените родителски права на бащата е преценил да обслужва висшия/най-добър интерес на детето А. с оглед мотивираното в решението неравенство в условията, които могат и предоставят двамата му родители. Следователно първият повдигнат въпрос обуславя решението – основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд, включително на решенията, на които касаторът се позовава, и е съобразен с ППлВС № 1/1974 г. По въпроса е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивният съд обосновано е дал привес на родителския капацитет, на битовите условия и полаганите ежедневно грижи от бащата, отчитайки стабилизираното състояние на детето през продължителния двегодишен период на установеното помежду им съвместно съжителство. При извършената конкретна преценка за релевантните обстоятелства за решения спор по чл. 129, ал. 2 СК въззивният съд е обсъдил мнението на детето А., без да го третира като обвързващо за крайните му изводи. Следователно вторият повдигнат въпрос не обуславя решението, а по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ответника по уважената с въззивното решение насрещна молба по чл. 127, ал. 2 СК следва да се поставят направените от ответника по касация разноски в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция. При тези мотиви, съдът