Определение № 750 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 111 от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 31/2023 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение № 99/11.01.2023 г. по гр. д. № 2622/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че делото е образувано по искова молба на К. К. К., който твърди, че съгласно решение от 05.07.2021 г. по гр. д. № 6931/2020 г. на РС – Варна е съсобственик с Б. Г. А. и П. Г. А. на изграден в груб строеж апартамент № 15, находящ се в [населено място], на [улица], ет. 4, с идентификатор № ***. Имотът бил изнесен на публична продан като неподеляем и ищецът е имал право да го изкупи при условията на чл.505, ал.2 ГПК. Проданта била насрочена за 18.01.2022 г. от 15: 30 ч., но поради инцидент пълномощникът на ищеца закъснял с около 30 – 40 минути и не могъл да вземе участие в проданта, съответно да упражни правото да заяви, че ще купи имота на най-високата предложена цена. Поради тази причина имотът бил възложен на З. Е. М.. Според ищеца правото му на изкупуване не е погасено, тъй като разпоредбата на чл.505, ал.2 ГПК визира единствено случаите, при които съделителят – наддавач присъства на проданта. Искането му е било първоинстанционният съд да допусне изкупуване на посочения имот на цената, предложена от спечелилия проданта наддавач. Прието е, че с решение № 442/07.04.2022 г. по в. гр. д. № 754/2022 г. на ОС-Варна е оставена без уважение жалба на К. К. К. против постановлението за възлагане на недвижимия имот на З. М.. Това решение е окончателно, поради което постановлението за възлагане е влязло в сила на 07.04.2022 г. При тези данни въззивният съд е приел, че правилно е било прекратено исковото производство за изкупуване на имота. Нормата на чл.354, ал.1, вр. чл.505, ал.2 ГПК установява правна възможност /а не конститутивен иск/ на съделител в производство по делба на недвижим имот при участие в публичната продан като наддавач да бъде обявен за купувач на имота, ако при съставяне на протокола по чл.492, ал.1 ГПК заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. В настоящия случай съделителят е заявил, че желае да закупи имота по най-високата предложена цена не при съставяне на протокола за наддавателните предложения, а на следващия ден – 19.01.2022 г., при липса на данни за участие в наддаването. Разрешението по т.3 от ТР № 7/31.07.2017г. по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС касае приложимостта на производството по чл.303 – 309 ГПК по отношение на решения по въззивни дела с предмет действие или отказ на съдебен изпълнител и се явява неотносимо към настоящия случай. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца К. К. К.. Жалбоподателят счита, че въпреки липсата на уредба в ЗС, материалното право на изкупуване в изпълнителния процес съществува и може да бъде упражнено по съдебен ред в триинстанционно исково производство. Ако такъв ред липсва, могат да се ползват други правни институти по аналогия. Въззивният съд не обсъдил всички доводи, развити в жалбата, с която е сезиран. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустим ли е конститутивен иск по чл.33 ЗС в защита на нарушено от съдебен изпълнител в изпълнителния процес материално право на изкупуване на съделител-наддавач, депозирал писмено наддавателно предложение, който не е могъл да се яви при съставяне на протокола за обявяване на купувач по чл.492, ал.1, вр. чл.354, ал.1, вр. чл.505, ал.2 ГПК. Отделно се поддържа, че въззивното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по следния въпрос: При разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. По посочения въпрос обжалваното определение влизало в противоречие с решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II-ро т.о. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, презл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като при прочита му не се установява грубо нарушение на закона или на правилата на формалната логика. По първия въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съществува ясна правна уредба, която не създава затруднение в съдебната практика и разглеждането на настоящото дело по същество от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правото на изкупуване на идеална част от съсобствен имот е уредено в чл.33 ЗС. То възниква при определени в закона предпоставки и се упражнява по предвидения исков ред. Законът брани възможността правото на собственост да се концентрира в по-малък кръг съсобственици или само в един от тях, като предоставя възможност на неразпоредилия се съсобственик да изкупи идеалната част от имота, прехвърлена чрез възмездна сделка в полза на трето лице, когато преди това тази идеална част не му е предложена за изкупуване. Аналогично право на изкупуване съществува и в изпълнителния процес, когато на публична продан се изнася съсобствен имот, предмет на делба – чл.354 ГПК, както и имот – съпружеска имуществена общност, за дълг на единия от съпрузите – чл.505, ал.2 ГПК. Тъй като и двете разпоредби са ограничителни, те не могат да се тълкуват разширително, а следва да се прилагат стриктно при спазване на предпоставките, предвидени във всяка една от тях. Придобитото от трето лице право на собственост върху идеална част от недвижим имот чрез възмездна сделка може да бъде засегнато само защото не е било спазено изискването по чл.33, ал.1 ЗС пред нотариуса да се представи писмени доказателства за отказ от за изкупуване от другите съсобственици. Върху този процес третото лице е могло да повлияе, като изиска такива доказателства при сделката, в противен случай правата му може да отпаднат. По аналогичен начин в изпълнителния процес за третото лице-наддавач може и да не възникне право на собственост върху имота, предмет на публичната продан, въпреки че е предложило най-висока цена, ако съсобственикът на вещта упражни правото си на изкупуване по чл.354, вр. чл.505, ал.2 ГПК. Веднъж обаче възникнало, това право на третото лице не може да отпадне поради упражняване на едно вече преклудирано право на изкупуване. Както в хипотезата на чл.33 ЗС, така и при чл.354 ГПК упражняването на правото на изкупуване е обвързано със срок, в който може да бъде упражнено. Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Макар и лаконично, въззивният съд е изложил мотиви по оплакванията в частната жалба, поради което не е налице противоречие между постановеното от него определение и посочената практика на ВКС. Обстоятелството, че съдът не е споделил виждането на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.33 ЗС може да се приложи по аналогия по отношение на неупражнено право на изкупуване по чл.354 ГПК /независимо от причините за неупражняването му/, не влияе на законосъобразността на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,