Определение № 4002 от 11.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4090/2023 г.

Производство по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. № 10544/18.06.2024 г. касаторът-ответник „Д. застраховане“ АД моли съда да измени постановеното по делото определение № 2623/29.05.2024 г. в частта, с която е осъдено да заплати на ищцата Т. И. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 660 лв., като ги намали поради прекомерност. Дружеството-молител поддържа, че тези разноски били завишени, съставляващи над 10 % от стойността на иска, намира ги за несправедливи, увреждащи и несъпоставими с процесуалните усилия на насрещната страна. Позовава се и на решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не е ограничен от минималните размери по Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ.

Насрещната страна – ищцата М., в отговора си с вх. № 12125/10.07.2024 г. излага съображения за процесуална недопустимост на молбата, като изтъква, че дружеството-молител не е представило списък на разноските за касационното производство, както и че е направило искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на присъдените разноски, едва с молбата си по чл. 248 от ГПК, поради което го счита за просрочено. При условията на евентуалност ищцата излага подробни доводи за неоснователност на молбата.

Молбата е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молителят не иска изменение (увеличение) на разноски, присъдени в негова полза, а изменение (намаление) на такива, присъдени в полза на насрещната страна, не е необходимо да е спазено формалното изискване на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските, като процесуална предпоставка за допустимостта на молбата му по чл. 248 от ГПК. Направеното с нея искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Ищцата е направила своето искане за присъждането на тези разноски и е представила доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-касатор. Поради това последният не би могъл да направи мотивирано искане за намаляване на разноските, преди обявяването на постановеното в закрито заседание определение № 2623/29.05.2024 г., с което по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по делото и са присъдени в полза на ищцата разноските за касационното производство. В тези случаи делото не се внася за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде направено с молбата и в срока по чл. 248 от ГПК, което е и сторено от молителя.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Развилото се в случая касационно производство, макар и само в първата му фаза по чл. 288 от ГПК, се отличава със значителна фактическа и правна сложност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалбата, са формулирани шест правни въпроса като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, и по отношение на всеки от тях са наведени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК; дружеството-касатор се е позовало и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Отговорът на касационната жалба, подаден чрез процесуалния пълномощник-адвокат на ищцата, съдържа мотивирани доводи за недопускане на касационното обжалване – по всеки от поставените правни въпроси, групирани в три групи, и по всяко от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Още по-подробни съображения в отговора са изложени за неоснователност на касационните оплаквания на касатора-молител за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като с това от страна на ищцата е даден и отговор на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Предвид така установената фактическа и правна сложност на производството, както и предвид положените усилия и обема от работа по изготвянето на отговора на касационната жалба, съдът намира, че направените разноски за заплатеното от ищцата на процесуалния и пълномощник адвокатско възнаграждение в размер 3 660 лв., не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, включително като се отчете, че във възнаграждението е начислен и включен ДДС в размер 20 %. С оглед това, неоснователни са и доводите на дружеството-молител, че така направените разноски от ищцата, съставляващи над 10 % от стойността на уважения иск за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лв., били завишени, несправедливи, увреждащи и несъпоставими с процесуалните усилия на процесуалния и пълномощник. Неоснователно молителят се позовава и на решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС. От даденото с него разрешение по преюдициалното запитване, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine от ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 от ЗАдв – се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение, и в тези случаи обаче следва да бъде определен при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В заключение, молбата за изменение на постановеното по делото определение № 2623/29.05.2024 г. в частта му за разноските, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение