Определение № 334 от 27.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 797/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Багалев Лифт Сервиз“ ЕООД против Решение № 21 от 13.01.2022г., постановено по в.т.д. № 464/21г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 260187 от 11.05. 2021г. по т.д. № 62/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Багалев Лифт Сервиз“ ЕООД, и е постановено ново, с което е обявена неплатежоспособността на „Багалев Лифт Сервиз“ ЕООД, като за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 23.03.2018г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен синдик на дружеството. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост, с искане за касирането му. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на приетата от въззивния съд установеност на легитимацията на молителя „Кенд К Билд“ ЕООД, като счита за недоказани твърдените от последния парични вземания, поради игнориране от съда на причините за неизпълнение на договорните им отношения. Противопоставя се на извода на въззивния съд за приетата неплатежоспособност на дружеството, като се позовава на допуснати процесуални нарушения при поставяне задачите на вещото лице и при обсъждане на експертните заключения. Доводи срещу установената с атакуваното решение начална датата на неплатежоспособ- ността не са изложени, а петитумът е за отмяна на въззивното решение, с което е обявена неплатежоспособността на „Багалев Лифт Сервиз“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, съответно за отхвърляне на молбата. В изпълнение указания на въззивния съд, дадени с Разпореждане от 24.01.2022г., с писмено становище, вх.№ 973 от 07.02.2022г., касаторът представя изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „К Енд К Билд“ЕООД, който изразява становище за недопускане на обжалваното решене до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК, както и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК оплакванията са само срещу определената от въззивния съд начална дата на неплатежоспособността, във връзка с които се формулират следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, а именно: 1. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях? По този въпрос касаторът твърди противоречие на обжалваното решение с посочената от него съдебна практика: решение № 175/11.07.2012г. по гр.д. № 1855/2010г. на ІV г.о., решение № 126/09.05. 2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ІV г.о. и решение № 443/25.10.2011г. по гр.д. №166/2011г. на ІV г.о.; 2. Следва ли началната дата на неплатежоспособ- ността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор; кое именно „спиране на плащанията“ е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност? Допълнителната селективна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е основана на: решение № 80/08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г. на І т.о., решение № 33/07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ІІ т.о., решение № 115/25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на І т.о., решение № 44/04.07.2012г. по т.д. № 983/2011г. на І т.о., решение № 64/23.03.2010г. по т.д. № 959/2009г. на ІІ т.о., решение № 54/08.09.2014г. по т.д. № 3035/ 2013г. на ІІ т.о. и решение № 225/08.12.2016г. по т.д. № 2572/2015г. на І т.о. При поставени в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси само досежно началната дата на неплатежоспособност, срещу която част на въззивното решение не се съдържат касационни доводи в подадената жалба, касационният съд е препятстван и не дължи извършването на преценка за наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предметният обхват на селективното производство по чл.288 ГПК и поставените с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК материалноправни и/или процесуалноправни въпроси трябва да съответ- стват на въведените в жалбата касационни доводи, с които Върховният касационен съд е ограничен при проверка правилността на въззивното решение, съгласно чл.290, ал.2 ГПК. Няма пречка с изложението да се въведат касационни основания, различни от заявените в касационната жалба, но при спазване срока за обжалване по чл.283 ГПК. След служебна справка се установява, че въззивното решение е обявено в Търговския регистър на 14.01.2022г. и в рамките на едноседмичния срок от вписването му, който изтича на 21.01.22г., в срок е подадена касационната жалба, вх.№ 468 от 21.01.2022г. В изпълнение указания на съда от 24.01.2022г., касаторът представя изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, обективирано в писмено становище, постъпило в съда на 07.02.2022г., т.е. след срока за обжалване. Указанията на съда по редовността на касационната жалба са само по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, поради непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а не по чл.284, ал.1,т.3 ГПК, в който случай санирането има действие от момента на подаване на жалбата. Следователно, въведените с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касационни оплаквания срещу приетата от въззивния съд дата на неплатежоспособност са след срока по чл.283 ГПК, поради което не се включват в обхвата на касационния контрол. При формулиране на правен въпрос по чл.280 ГПК, който не кореспондира на въведените в срок касационни доводи, както е в случая, въззивното решение не следва да се допуска до касация, тъй като с решението по чл.290 ГПК не би могъл да се разреши правен въпрос, с който съдът не е бил сезиран с подадената касационна жалба. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното произ- водство в размер на 2180 лв., заплатено адвокатско възнаграждение Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК