Определение № 60488 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Електроразпределение Север”АД гр.Варна, представлявано от членовете на УС Л., К. и Коршия, чрез процесуалният представител адвокат Г. против въззивно решение № 260530 от 11.09.2020г. по в.гр.д. № 1281 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1307 от 12.03.2020г. по гр.д. № 14824/2019г. на Варненски районен съд като е прието за установено в отношенията между страните, че „Електроразпределение Север”АД дължи на „Морски Дюнер“ ЕООД Варна сумата от 5 233.10лв., платена без основание стойност на коригирана ел.енергия за периода от 11.02.2018г. до 11.05.2018г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен № 1735044 и клиентски № [ЕГН], ведно със законната лихва от 17.01.2019г., която главница е цедирана от „Скорпион-3“ООД в полза на „Морски Дюнер“ ЕООД с договор за цесия от 8.01.2019г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПк по ч.гр.д.№ 737/2019г.на ВРС, на основание чл.422 ГПК и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени конкретни въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Прави се възражение за недопустимост по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, пред вид цената на иска и факта, че страните в производството са търговци, по смисъла на чл.1, ал.2 ТЗ. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съобразно представен списък, реално извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие /стр.41/, в който сумата е отразена като заплатена в брой. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на подадената касационна жалба, намира същата за недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1, изр.2 ГПК поради следното: Делото е търговско и е с предмет – установяване на вземане, платено без основание, представляващо цена на електрическа енергия по сключен договор. Страни по договора са две търговски дружества. Касае се за търговска сделка по смисъла на чл.286 ТК, сключена от търговецът „Електроразпределение Север”АД, във връзка с упражняваното от него занятие. Съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Съгласно установената практика /вж.определения по ч.гр.д.№ 1439/2020г.на ІV г.о., ч.гр.д.№ 2265/2020г.на ІV г.о./ за правоотношение, произтичащо от търговска сделка, ниският праг за достъп до касационно обжалване /от 5 000лв./ се прилага само когато една от страните не е търговец. /Прието е, че с оглед паричната оценка на предмета на делото законодателят е приел, че в отношенията между търговци всяка сума до 20 000лв.е незначителна, за разлика от тези при физическите лица, за които се приема, че тази сума е 5 000лв./ Ответникът по делото „Морски Дюнер“ ЕООД е търговско дружество. Той е търговец, по смисъла на чл.1, ал.2 от ТЗ и не може да бъде определен като „битов клиент“ по смисъла на §1 т.2а ДР на Закона за енергетиката. Той няма и качеството на потребител, по смисъла на §13 от ДР на Закона за защита на потребителите, защото такъв може да е само физическо лице. /“Потребител", по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. В този смисъл са и определения по гр.д.№ 5614/2014г.на ІІІ г.о. и ч.гр.д.№ 737/2020г.на ІІІ г.о. Образуваното дело не може да бъде определено като гражданско и пред вид разпоредбата на чл.113 ГПК, която е приложима само за искове от и срещу потребители, а търговските дружества не могат да бъдат определени като такива. До този извод ще се достигне дори и да се приеме, че прехвърлителят на вземането„Скорпион-3“ООД има качеството на „потребител на енергийни услуги“, по смисъла на §1, т.41б от Закона за енергетиката, защото съгласно установената практика /вж.определение по ч.гр.д.№ 3350/2019г. на ІV г.о./, която настоящият съдебен състав споделя, посоченото понятие „потребител на енергийни услуги“ не е идентично с понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Въз основа на изложеното, касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.4 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 600лв. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение