Определение № 447 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4725/2015 г.
ВКСI гражданско отделение29.09.2015 г.
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11405/25.05.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 5223/2015 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Обжалвано е определение № 11405/25.05.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 5233/2015 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав, с което е потвърдено определение от 27.01.2015 год. за прекратяване производството по гр.дело № 26098/2014 год. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 38-ми състав. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от И. А. И., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като чрез адвокат И. М. З.-И. счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради нарушение на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС тъй като петитумът на иска с правна квалификация чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД – „да се приложи чл.310, ал.1, т.2 от ГПК е обусловил правната воля на съда, обективирана в определението”, а „съдът не е преценил, че законодателят е предвидил ефикасно, бързо, лесно решение чрез чл.310
т.2 ГПК, което като особено производство е задължително и дерогира общия исков процес”. Твърди, че предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК задължава да бъде тълкувана нормата на Конвенцията, за да бъде осигурено разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. От ответника по частната касационна жалба [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат А. В. И. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост поради липса на поставен нито един въпрос в изложението с оглед предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че пред Софийския районен съд са висящи две граждански дела: настоящото и гр.дело № 9365/2013 год. по описа на 41-ви състав и имат за предмет един и същи иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] при едни и същи фактически твърдения /прекратен договор за наем/, на едно и също основание, за едно и също искане като касаят един и същи недвижим имот, при което е налице субективен и обективен идентитет между тях за това по-късно заведеното дело /настоящото/ подлежи на служебно прекратяване от съда съгласно чл.126, ал.1 от ГПК. Взето е предвид, че разпоредбата на чл.126, ал.1 не държи сметка за приложението на чл.310 от ГПК, поради което е направен извод, че е без правно значение обстоятелството, че е заявено искане за разглеждане на спора по реда на „бързото производство”, по този облекчен процесуален ред.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отделен е въпросът, че въззивният съд не се е произнасял по бързото производство, а с оглед идентичността на делата и приложението на чл.126, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Цитирани разпоредби
14- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 126, ал. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 310 ГПК
- чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 13 ЕКПЧОС
- чл. 126, ал. 1
- чл. 233, ал. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 310
- чл. 6