Определение № 226 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3574/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. Т., Д. Х. Т., Е. Н. Н., А. Г. Н., Г. А. Г., А. В. С., М. Х. Н., М. П. С., А. Г. А., Ц. В. Р.-А. и „Информ ко” ЕООД, всички действащи чрез своя пълномощник адв. К. К., против въззивно решение № 1886 от 09.03.2020 г. по гр.д. № 11689/2019 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че след като незастроената част от дворното място представлява покривна бетонна плоча на подземен гараж, който е част от построената в имота сграда, в която те притежават самостоятелни обекти /жилища и гаражи/, а по архитектурен проект покривът на подземния гараж е разработен като плочник с частично озеленяване с тревна и високостеблена растителност, място за отдих и пейки, следва да се приеме, че незастроената част от дворното място е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, до която всички етажни собственици следва да имат достъп. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Подземният гараж, свързан конструктивно с жилищната сграда, включва ли се в понятието „сграда” по смисъла на чл. 38 ЗС. 2. Покривната плоча на подземния гараж, разположена в дворното място извън застроената площ на жилищната сграда, представлява ли обща част на сградата по предназначение по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. 3. Какво представлява покривната плоча на подземните гаражи в частта извън застроената площ на сградата- таван, съгласно дефиницията на § 5, т. 49 ЗУТ, или „покрив” по смисъла на чл. 38 ЗС. 4. Когато одобреният архитектурен проект е за цялостно застрояване на поземления имот, като покривът на подземния гараж е разработен като плочник с частично озеленяване, място за отдих, пейки и пясъчник, означава ли това, че при одобряване на проекта собствениците на поземления имот са изразили воля същият да обслужва сградата и самостоятелните обекти в нея и са се съгласили с предвиденото по проект ползване на дворното място като обща част на етажната собственост. 5. В хипотезата на одобрен архитектурен проект за цялостно застрояване на поземлен имот дворното място придобива ли статут на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Считат, че така поставените въпроси са обуславящи изхода на делото, и същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация А. Е. В. и Р. Е. С. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 30.04.2019 г. по гр.д. № 63519/2016 г., с което по иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на А. Х. Т., Д. Х. Т., Е. Н. Н., А. Г. Н., Г. А. Г., А. В. С., М. Х. Н., М. П. С., А. Г. А., Ц. В. Р.-А. и „Информ ко” ЕООД, че А. Е. В. и Р. Е. С. са собственици на незастроената част от дворно място, съставляващо УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], м. ”Б.”, с административен адрес [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор ... по КККР, която незастроена част е отразена на скица- приложение № 4 към заключението на техническата експертиза, л. 127 от първоинстанционното дело, като част без площно оцветяване, по б. Б-В от една страна, до дъното на УПИ към североизточната граница на имота, и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху този имот. По делото е установено и не е било спорно между страните, че ищците са собственици на идеални части от правото на собственост върху дворното място; че през 1996 г. собствениците на парцела са учредили на ЕТ „ Конвентот- Гриша Златков” правото да построи в имота жилищна сграда съобразно одобрен архитектурен проект, като са си запазили правото на строеж за определени обекти / жилища и гаражи/в бъдещата сграда; че ответниците са придобили право на собственост върху самостоятелни обекти-жилища и гаражи, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в подземно ниво на кота - 2.50 са изградени 7 гаражни клетки, от които една попада под сградата, а останалите 6 са извън нейните очертания. Достъпът до тях се осъществява чрез повдигаща се метална врата от партерния етаж, от улицата, по наклонена рампа, част от покрива на която е в дворното място. По архитектурен проект в пространството над подземния паркинг извън обема на сградата е било предвидено частично озеленяване с тревна и високостеблена растителност, място за отдих, пейки и пясъчник. Тези предвиждания не са реализирани. Незастроената част от дворното място е асфалтирана и фактически се ползва като паркинг. Тезата на ответниците е била, че незастроената част от дворното място представлява покрив на подземните гаражи и по естеството си представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, която принадлежи на всички етажни собственици, следователно осъществяваното от тях ползване на незастроената част от дворното място не е без основание. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая незастроената част от дворното място не е подчинена на режима на етажната собственост. Тъй като правото на собственост върху земята принадлежи само на учредилите правото на строеж лица, а ответниците притежават само ограничено вещно право на строеж, последните могат да се ползват от нея само доколкото това е необходимо за използване на притежаваните от тях самостоятелни обекти в сградата, съобразно правилото на чл. 64 ЗС. Допустимо е суперфициарните собственици да ползват такава част от дворното място, която им осигурява нормален достъп до сградата, включително до входовете й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Тази площ е определена от назначената по делото съдебно- техническа експертиза и е в размер на 108.80 кв.м. Приел е, че извън тази площ ответниците ползват незастроената част без основание и за тази част е уважил ревандикационния иск в осъдителната му част. С оглед на изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените въпроси не са от значение за изхода на делото и в този смисъл не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Липсата на легална дефиниция на понятието „сграда” по смисъла на чл. 38 ЗС в действащото законодателство не сочи на необходимост от разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като от една страна въззивният съд не е приел, че изградения в имота подземен гараж извън обема на построената в същия сграда със смесено предназначение не представлява сграда по смисъла на чл. 38 ЗС, а от друга-при липсата на легална дефиниция се налага извод, че понятието е употребено в неговото общоприето значение, което се базира на действалата в миналото разпоредба на чл. 164 ЗБНМ от 1941 г./ отм./, според която сграда /постройка/ е всеки строеж над или под земята, ограничен отстрани със стени или колони, а отгоре–с покрив, предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди. Ирелевантно за изхода на спора е и обстоятелството дали плочата, ограничаваща подземния гараж отгоре ще бъде квалифицирана като таван или като покрив, респ. дали представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като дворното място и построената под повърхността му сграда въз основа на учредено право на строеж представляват отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, които принадлежат на различни лица. В случая спорът за собственост няма за предмет покрива на подземния гараж, а незастроената част от дворното място, в това число и участъка от поземления имот над него. За да обоснове уважаване на ревандикационния иск въззивният съд е приел, че жалбоподателите- ответници по иска, не са придобили право на собственост върху поземления имот, а в качеството си на суперфициарни собственици могат да ползват незастроената част доколкото това е необходимо за ползване на обектите, тяхна индивидуална собственост в жилищната сграда и в подземния гараж. Становището на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС, според която когато дворното място не е собственост на всички етажни собственици, то няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. На практика пространството над подземния гараж е превърнато в открит паркинг, за който ответниците нямат учредено право на строеж. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 78,1 ал.3 ГПК да заплатят на А. Е. В. и Р. Е. С. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 2000 лв. Водим от гореизложеното съдът