Определение № 473 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 519/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Х” Е., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Вnbsp;срещу определение № 7085/14.05.2010г. по ч. гр. д. № 5418/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на „Х” Е. срещу определение от 04.03.2010г. по гр. д. № 9779/2010г. на Софийски районен съд, І ГО, 38 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от „Д” О., гр. С. срещу „Х” Е., гр. С. за заплащане на сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпяна вреда /платена неустойка/ заради противоправно поведение на ответника и лихви за забава в размер 1 291,75 лв. чрез налагане на запор върху банкови сметки. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и молбата за обезпечаване на бъдещите искове да бъде оставена без уважение. Ответникът „Д” О., гр. С. оспорва частната касационна жалба и релевира възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение, евентуално за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което е допуснато исканото обезпечение на бъдещи осъдителни искове, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което молбата за допускане обезпечение на бъдещи искове по чл. 390, ал. 1 ГПК е уважена. Въприетата от някои състави непосредствено след влизане в сила на ГПК практика за касационно обжалване на въззивното определение, постановено по повод на частна жалба срещу определение по обезпечение на иска на три инстанции, е изменена. Определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл са определение № 14/09.01.2009г. по ч. т. д. № 392/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 17/12.01.2009г. по ч. т. д. № 362/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 72/18.02.2009г. по ч. т. д. № 5/2009г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 415/25.06.2009г. по ч. т. д. № 318/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 418/25.06.2009г. по ч. т. д. № 279/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 426/29.06.2009г. по ч. т. д. № 330/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 371/19.06.2009г. по ч. т. д. № 284/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 304/14.10.2008г. по ч. т. д. № 306/2008г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 135/18.03.2009г. по ч. т. д. № 46/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 446/10.07.2009г. по ч. т. д. № 8/2009г., ВКС, II т. о., ТК и други. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Разноски в настоящото производство не се присъждат, а същите следва да бъдат съобразени при решаване на делото по съответните искове съобразно изхода на правния спор. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение