Определение № 971 от 09.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. З. Х., действащ като [фирма], [населено място], чрез адв. Й. К. против решение № 93/15.09.2011 год. по в.гр.д. №212/2011 год. на Търговишкия окръжен съд, с което е изменено решението на Омуртагския районен съд по гр.д.№621/2010 год. като предявеният от Живка Д. М. срещу касатора иск за неизплатено трудово възнаграждение за положен труд в почивни дни е уважен в размер на 7 490 лв., а иска за лихва за забава в размер на 878,40 лв. Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Живка Д. М. от [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В изложението касаторът е сочи следния процесуалноправен въпрос: „ Съществува ли за съда възможност при изпълнение на задължението да направи самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, решаващата му воля да се формирана само на основата на отделни изолирани факти без да са обсъдени всички събрани и относими доказателствени и правнорелевантни факти, включени в предмета на спора?” Така формулирания въпрос на практика съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение по чл. 235,ал.2 ГПК, което може и следва да се обсъжда в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство. С оглед на това не е изпълнена основната предпоставка на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК, а именно формулирането на правен въпрос с посочените по- горе характеристики. Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год., липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Предвид изложеното, не се налага обсъждане на визирания допълнителен критерий / основание за допустимост/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и посоченото във връзка с него ТР №1/2000 год. на ОСГК на ВКС и решение № 691/02.02.2011 год. по гр.д. №1620/2009 год. на І г.о. на ВКС, постановено при условията на чл. 290ГПК, което не е представено по делото. Последното е така, доколкото допълнителното основание може да се коментира само в контекста на посочения правен въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.