Определение № 317 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1878/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу решение №895 от 22.04.2020г. по т.д.№5259/2019г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение №1016/03.06.2019г. по т.д. №117/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 95 587.65 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №2200150100Р000019 за вреди от загуба на природен газ, причинена вследствие на авария, настъпила на 18.01.2015г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 25 717.98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.05.2015г. до 18.01.2018г., както и сумата 5 437.71 лева разноски за производството.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, в противоречие с доказателствата и необосновано. Касаторът претендира да бъде отменено и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловил изхода на спора:

„1. По въпросите относно приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуването на клаузите по застрахователния договор с оглед установяване действителната воля на страните и кога то се налага?;

2. По въпроса относно задължението на съда да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл.6, ал.2 ГПК и свързания с него въпрос допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения и възражения, които не са наведени от страните?;

3. По въпроса относно задължението на съда да съобрази уговорките на застрахователния договор като задължителни между страните с оглед разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД и в тази връзка задължението му да не ангажира отговорността на застрахователя, когато са налице изключени от договора рискове?;

4. По процесуалноправния въпрос относно задължението на съда на основание чл.236, ал.2 ГПК да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните по предмета на спора?;

5. Относно задължението на въззивния съд да съобрази разпределената тежест на страните с доклада по чл.146 ГПК?“.

Касаторът твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в цитираните решения- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът „Булгартрансгаз“ ЕАД оспорва касационната жалба, като излага доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът на „Булгартрансгаз“ ЕАД срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за посочения период, въззивният съд напълно споделя изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи и препраща към тях съгласно чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав възприема мотивите на СГС, че се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по процесния договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица №2200150100Р000019, за обезщетяване на ищеца, в качеството му на застрахован, за претърпени вреди- загуба на 163 843 куб.м. природен газ при настъпила на 18.01.2015г. авария на преносен газопровод и извършени ремонтно-възстановителни работи. Споделя изводите за действителност на застрахователното правоотношение предвид разпоредбата на чл.45 Закона за енергетиката, задължаваща ищцовото дружество- комбиниран газов оператор, лицензиран да осъществява дейностите „пренос“ и „съхранение“ на природен газ, да сключи необходимите с оглед дейността му застрахователни договори, както и мотивите за неоснователност на възражението на застрахователя за наличие на изключен риск. Прието е за установено, че няма съпричиняване на вредата от застрахования, тъй като видно от заключението на съдебно-техническата експертиза аварията е настъпила вследствие умора на материала на стоманената тръба в посочения участък на газопровода, а за безопасното провеждане на аварийно-възстановителните работи ищцовото дружество е било принудено да освободи и вентилира участъка от природния газ, поради което загубеният при тези работи газ включва освен изтеклия от образуваната при аварията пукнатина, също и контролирано изпуснатия „на факел“ след затварянето на линейните кранове, съдържащ се в участъка между тях. Това изпускане не може да бъде определено като „умишлено“, а като „контролирано“ с цел да се предотврати запалване на газа чрез изолиране на съответния участък, понижаване на налягането и продухване, т.е. съобразно с подадени команди или действия на оператора на мрежата съгласно Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, както и с правилата на добрата газова практика при рязането на газопроводни тръби.

Като неоснователни са отхвърлени възраженията на въззивника /ответник по иска/ за неправилно тълкуване на клаузите на договора за застраховка – в противоречие с правилата на чл.20 и чл.20а ЗЗД. Въззивният съд намира, че със спецификацията към застрахователна полица №2200150100Р000019 страните са уговорили обхват на застрахователното покритие по клауза 001, включваща основно покритие „Пожар, експлозия или имплозия, удар от мълния, удар от самолет или друг летателен апарат или предмети, падащи от тях“ и описаните допълнителни покрития; клауза 002 – „Допълнителни разходи“; клауза 003 – „Наводнение“ и клауза 004 – „Земетресение“, като с Общите условия на комбинираната застрахователна полица „Имущества“ застрахователят е предвидил към клауза 001 специални изключения /раздел ІІІ/- изрично е посочено, че по тази клауза не се покриват загуба или повреда на застраховано имущество, причинена от износване или овехтяване на материали. Съдът се аргументира, че отделно от горепосочените рискове в спецификацията страните са уговорили и специални условия, с които застрахователят е приел да покрие и още два риска, вкл. „Загуба на природен газ вследствие на аварии и ремонтно-възстановителни дейности във връзка с покритието на застрахователната полица“. Като съобразява, че в спецификацията е посочено, че изключенията от така уговорените рискове следва да се считат в съответствие с Общите и Специалните условия на комбинираната застрахователна полица „Имущества“, решаващият съдебен състав стига до извод, че доколкото двете специални покрития по спецификацията /включително рискът „Загуба на природен газ“/ са допълнително уговорени и не се включват в останалите четири клаузи – 001, 002, 003 и 004, по отношение на тях са приложими съобразно препращането само общите изключения, изчерпателно посочени в раздел VІІІ от ОУ, между които не е твърдяното от ответника по б.“О“ на т.ІІІ от раздел Клауза 001 - „Пожар и други опасности“ на ОУ. Счита, че приемането на обратното, т.е. че това изключение е приложимо и към специалното покритие по т.10 от графата „Обхват на застрахователното покритие“ – „Загуба на природен газ вследствие на аварии и ремонтно-възстановителни действия“ съгласно спецификацията, би представлявало превратно тълкуване волята на страните и би обезсмислило самата уговорка за покриване на този специален риск, доколкото аварии настъпват и ремонтно-възстановителни дейности се налагат основно поради естеството и износването на материала на инсталациите и съоръженията, образуващи газопреносната система с цел тяхната поправка и подмяна.

Въззивният съд намира за неоснователни и останалите възражения на въззивника, вкл. за липса на причинно-следствена връзка между изпускането на природния газ и естеството на аварията. Излага мотиви, че наличието на такава връзка се установява от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, според което за спазване мерките за безопасност при извършването на ремонтно-възстановителните работи на авариралата стоманена тръба се е налагало природният газ, съдържащ се в участъка между двата съседни линейни крана, да бъде контролирано изпуснат с цел да се предотврати самозапалване при изрязването. Това обосновава непосредствена причинно-следствена връзка между загубата му и наложените вследствие на аварията работи. Като допълнителен довод сочи, че защитното твърдение, че са били налични начини за ограничаване на щетите, като ищецът е разполагал с технически способи за това, е хипотетично и недоказано, като същото е било в тежест на ответника.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното

дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият материалноправен въпрос – относно критериите по чл.20 ЗЗД за тълкуване на договора, е значим за изхода на спора, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните от касатора решения на ВКС, че съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Видно от изложените в обжалваното решение мотиви, въззивният съд е тълкувал спорните клаузи в застрахователния договор, обективиран в комбинираната застрахователна полица и спецификация, както и релевантните клаузи на ОУ, при спазване на законовите изисквания на чл.20 ЗЗД и в съответствие с цитираната съдебна практика- търсил е действителната воля на страните, вкл. е преценявал конкретните договорни клаузи в контекста на останалите договорни разпоредби и целта на договора. Изложените от касатора доводи представляват твърдения за грешна преценка на доказателства и нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до неправилност на изводите на съда- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Вторият материалноправен въпрос -относно задължението на съда да съобрази уговорките на застрахователния договор като задължителни между страните с оглед разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД и в тази връзка задължението му да не ангажира отговорността на застрахователя, когато са налице изключени от договора рискове, не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е коректно поставен, не отговаря на фактите по делото, респ. не е значим за изхода на спора. Въпросът е свързан със защитната теза на ответника, че е налице изключен застрахователен риск по б.“О“ от Клауза 001 от ОУ, към която спецификацията препраща. Въззивният съд не е игнорирал постигнатото между страните съгласие, обективирано в процесния застрахователен договор /полица, спецификация и ОУ/, а е тълкувал договорните клаузи и е стигнал до извод относно действителната воля на страните. Несъгласието на касатора с даденото тълкуване не означава, че съдът е отрекъл задължителната сила на сключения между страните договор, респ. не предполага значимост на въпроса относно приложението на чл.20а, ал.1 ЗЗД.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос- за задълженията на въззивния съд да обсъди относимите доказателства и да се произнесе по всички наведени от страните доводи и възражения, е значим за изхода на спора, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в ТР №1/2001г., т.д.№1/2000г. на ОСГК, както и в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба.

В случая въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК, като е възпроизвел и споделил като свои констатациите относно релевантните факти и направените въз основа на тях правни изводи. Независимо от това съдът е изложил и собствени мотиви, като е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи и възражения. Излагайки мотиви за неоснователност на възраженията на ответника, поддържани и във въззивната жалба относно неправилното тълкуване на договора в нарушение на чл.20 ЗЗД, съдът имплицитно се е произнесъл и по въпроса за нарушението на диспозитивното начало при извършеното от съда тълкуване.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос- относно задължението на съда да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл.6, ал.2 ГПК и свързания с него въпрос допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения и възражения, които не са наведени от страните, е значим за изхода на спора, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като съдът следва да разгледа иска, с който е сезиран и да се произнесе по наведените от страните факти и възражения. В конкретния случай решението на въззивния съд е постановено в пълно съответствие със съдебната практика, като няма приети за установени факти и обстоятелства, които не се наведени в спора, нито са обсъдени доводи и възражения, които не са направени от страните. Въпросът е поставен с оглед оплакванията на касатора за допуснато процесуално нарушение от съда при тълкуването на договора и по-специално за произнасяне въпреки, че ищецът не е заявил, че специалните изключения по клауза 001 не следва да се прилагат към процесната комбинирана застрахователна полица. При предявен иск за плащане на застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие с твърдение за покрит застрахователен риск съгласно специалните клаузи на процесната полица – загуба на природен газ вследствие на авария и необходимостта от извършване на безопасни аварийно-ремонтни дейности, и при твърдение, че ответникът-застраховател неоснователно отказва изплащането на обезщетение за загубата на природен газ с писмо изх.№Л-01471/15.04.2016г. поради липса на покрит риск, не може да се приеме, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора. Още повече, че самият ответник с отговора на исковата молба навежда възражение, че е налице изключен риск съгласно б.“О“ на т.ІІІ от раздел Клауза 001 - „Пожар и други опасности“ на ОУ, тъй като процесната авария на газопреносната стоманена тръба е резултат от умора на материала. С доклада по делото първоинстанционният съд изрично е посочил, че в тежест на ответника е доказване на обстоятелството, че процесната авария, в резултат на която е изтекъл посочения в исковата молба природен газ, е изключен риск. При така изложените факти и наведени възражения съдът е бил длъжен да извърши анализ на доказателствата, да изясни действителната воля на страните, обективирана в процесния договор, да обсъди наведените възражения и да достигне до извод налице ли са елементите от фактическия състав на предявения иск по чл.208, ал.1 КЗ /отм./, вкл. основателно ли е възражението на ответника за изключен риск.

Последният процесуалноправен въпрос – относно задължението на въззивния съд да съобрази разпределената тежест на страните с доклада по чл.146 ГПК, не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е значим за изхода на спора. Въпросът е поставен с оглед оплакването на касатора за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който е отхвърлил възражението за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за наличие на причинно-следствена връзка между процесната авария и изпускането на процесното количество природен газ, с мотив, че в тежест на ответника е било да докаже твърдението си за налични начини за ограничаване на щетите от ищеца, при положение, че това обстоятелство не му е разпределено в доказателствена тежест с доклада по делото. Вярно е, че въззивният съд, обсъждайки оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение и по-специално на извода за доказана причинно-следствена връзка между процесната авария и изпускането на процесното количество природен газ, е изложил и довод, че ответникът е бил длъжен да докаже твърденията си за налични начини за ограничаване на щетите от ищеца. Това обаче не е решаващо за крайния му извод, тъй като основният мотив за отхвърляне на възражението като неоснователно е установената по категоричен начин от заключението на съдебно-техническата експертиза непосредствена причинно-следствена връзка между загубата на газ и необходимите мерки за безопасност при извършването на ремонтно-възстановителните работи на авариралата стоманена тръба. Следва да се отчете и обстоятелството, че възражението на ответника е твърде общо, няма наведени твърдения какви са начините на ограничаване на щетите, до които е имал достъп ищецът, респ. няма конкретни факти и обстоятелства, които да му се разпределят в доказателствена тежест с доклада по делото.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

По разноските:

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да плати на ответната страна разноските за касационното производство в размер на 150.00 лева юриск.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд