Определение № 234 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 868/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Б. Г. срещу решение № 314 от 07.09.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 9895/2020 г., с което е потвърдено решение № 75908, постановено на 24.04.2020 г. от Софийския районен съд, 51-ви състав, по гр. д. № 3003 по описа за 2017 г., в частта, с която Ю. Б. Г. е осъден да заплати на С. К. М. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 19 158 лв. - обезщетение за имуществени вреди поради разрушена на 17.07.2011 г. по поръчка на Ю. Б. Г. едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в землището на [населено място], УПИ ....., квартал ..... от регулационния план на С., местността вилна зона "К. дол", със застроена площ от 40 кв. м., ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Ю. Б. Г. е осъден да заплати на С. К. М. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 5 827, 11 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.07.2013 г. до 14.07.2016 г., както и в частта му, с която Ю. Б. Г. е осъден да заплати на П. Д. Х. /починала и заместена в хода на въззивното производство от П. Х. Х./, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 3 831,67 лв. - обезщетение за имуществени вреди поради разрушена на 17.07.2011 г. по поръчка на Ю. Б. Г. едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в землището на [населено място], УПИ ......, квартал .... от регулационния план на С., местността вилна зона "К. дол", със застроена площ от 40 кв. м., ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 165,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.07.2013 г. до 14.07.2016 г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:

1.Допустимо ли е служебно начало при първоначално заведен иск на едно основание от ищците, да се преквалифицира иска от съда на друго основание, без изрично писмено искане от ищците и при възражение от страна на ответниците и решението по така преквалифицирания иск да бъде потвърдено и от втората инстанция при изрично обжалване ?

2. Валидно ли е така постановеното решение на съда и потвърденото такова, по преквалифицирания иск служебно от съда на друго основание без изрично искане на ищците ?

3. Отнето ли е правото на справедлив процес на ответника да се защити, когато искът е преквалифициран служебно от съда ?

4. Валидно ли е производството по делото, когато след служебното преквалифициране на иска от съда, не е даден нов срок и възможност за отговор по иска по чл.131 ГПК на ответника по новата квалификация ?

5. Следва ли по пътя на служебното начало, съдът да постанови и потвърди решение само по така изменения иск от съда и прави ли това решението му неправилно, недопустимо ?

Ответниците по касационната жалба С. К. М. и П. Х. Х. с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба против решението в частта му, с която е уважен предявеният от С. К. М. иск е допустима: подадена е от легитимирано лице/ ответник по делото/ в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв. / размерът на претендираното обезщетение е 19 158 лв./, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

В останалата й част /по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3832 лв. на П. Х. Х. – наследник на починалата в хода на въззивното производство ищца П. Д. Х./, касационната жалба следва да се остави без разглеждане като подадена срещу решение на въззивен съд с цена на иска под 5 000 лв., което по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта му с която е уважен предявеният от С. К. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че обжалваното решение е допустимо. Изложени са мотиви, че с проекта за доклад по чл. 140 ГПК, районният съд е квалифицирал исковете по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е разпределил доказателствена тежест. В първото открито съдебно заседание районният съд е изменил проекта на доклад поради техническа грешка. В окончателния доклад е дадена правна квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е констатирал, че разпределената с проекта за доклад доказателствена тежест е съобразена с иск по чл. 45 ЗЗД. Дадената правна квалификация е правилна, като доказателствената тежест е разпределена правилно по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Направен е извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по допустими искове, с които е бил сезиран, в рамките на търсената защита.

По същество въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен в това, че на 17.07.2011 г., в [населено място], вилна зона "К. дол", при условията на посредствено извършителство – чрез неустановено в хода на разследването лице (от което не може да се търси наказателна отговорност), унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – съборил с фадрома едноетажна вилна сграда на стойност 22 990 лева, собственост на ищците, като причинените вреди са значителни – престъпление по чл. 216, ал. 5, предл. първо във връзка с ал. 1, предл. първо от НК. Изложени са мотиви, че на основание чл. 300 ГПК съдът е обвързан от установеното с влязлата в сила присъда деяние, противоправността му и вината на дееца и е направен извод, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Съдът е приел, че размерът на претърпените вреди също се установява от влязлата в сила осъдителна присъда. Съдът е съобразил, че размерът на вредите е въздигнат в елемент от състава на престъплението, за което ответникът е признат за виновен и в този случай гражданският съд е обвързана от установения с присъдата размер на имуществените вреди.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:

Формулираните от касатора въпроси по съществото си касаят правомощието на съда да даде правна квалификация на иска, както и да я промени, а също и последиците от направената от съда преквалификация на иска, вкл. дали и постановеното при такава преквалификация решение е допустимо. Предвид приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС тези въпроси не са правни, защото не са от обуславящо значение за правните изводи на съда. Въззивният съд не се е произнасял в хипотеза, при която в хода на производството е променена дадената с доклада по делото правна квалификация. В настоящия случай въззивният съд изрично е посочил, че в проекта за доклад /а не в окончателния такъв/ е допусната техническа грешка при изписване правната квалификация и тази грешка е забелязана и поправена от районния съд, който с окончателния си доклад е дал точната правна квалификация- чл. 45 ЗЗД. Съдът е приел също, че доказателствената тежест е разпределена правилно, както и че районният съд е разгледал и се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

По поставените въпроси не е обосновано и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е изложил аргументи защо произнасянето от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Наред с това по тези въпроси е налице задължителна практика на ВКС- ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС- т.2, в което подробно са дадени разяснения относно задълженията на съда при промяна на правната квалификация на иска.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски от по 500 лева за всеки един от тях.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,