Определение № 3983 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. Д. М. и М. А. М., двамата с настоящ адрес - [населено място], срещу определение №664 от 12.02.2026 г. по гр. дело №4032/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение №4158 от 30.06.2025 г. по в.гр.д.№12975/2024 г. на Софийския градски съд. В обжалваното определение е прието, че цената на исковете по делото е под 5000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че решението не подлежи на касационно обжалване. Според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното дело е образувано по искове за суми под 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение по дело, което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационната жалба правилно е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.