Определение № 3009 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 580/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД против решение № 3/ 03.01.2025г., по в.гр. д. № 908/24г. на ОС - Русе, в частта, в която е потвърдено определение № 260037/21.06.2024г. по гр.д. № 4433/2019г. на РРС за оставяне без уважение молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Частният касатор твърди, че определението следва да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответникът по жалбата К. А., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и за липса на предпоставките за допускането й до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд при постановяване на обжалвания акт е взел предвид, че искът е уважен изцяло, поради което на ищеца се дължат направените по делото разноски, вкл. се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на осъществилия представителство адвокат по чл.38, ал.2 ЗА. Посочено е, че при определяне на размера на възнаграждението от 2200 лева са взети предвид предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност и обема на оказаната правна защита. Изложени са и допълнителни съображения, че при предоставяне на безплатна правна помощ не се прилага разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като фактът, че възнаграждението е съобразено с минимума по Наредба № 1/2004г., сам по себе си не води до неправилност на акта или до противоречието му с решението по дело С-438/22 на СЕС. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК относно следните правни въпроси: „1/ Допустимо ли е при еднотипни двустранни договори за правна помощ между адвокат и клиент, съгласно ЗА да се прилага различно тълкуване или различен режим, досежно възможността да се намали адвокатското възнаграждение от съда под лимитите, посочени в Наредба № 1/2004г.?; 2/ С оглед прилагане на принципа на равнопоставеност на страните, допустимо ли е да се поставят в неравностойно положение ответниците, когато по тяхна молба се иска намаляване на адвокатско възнаграждение, в случаите, когато то е заплатено и в случаите, когато е договорено да не се заплаща; 3/ Допустимо ли е Наредба № 1/ 2004г. да дерогира правото на съда да определя адвокатското възнаграждение под лимитите на наредбата, независимо от условията на осъщественото представителство? Частният касатор се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт, предвид следното: Поставените въпроси не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалвания акт до касационен контрол, доколкото отговорите на въпросите сами по себе си не могат да доведат до промяна на изхода на спора, тъй като независимо, че съдът е изложил мотив за неприложение на чл.78, ал.5 ГПК при представителство по чл.38, ал.2 ЗА, същият е взел предвид при определяне на размера на възнаграждението предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност и обема на оказаната правна защита, като е направил и извод, че с оглед на тях не следва да се минава под минимума на цитираната наредба. С оглед на това, съдът на практика е приложил критериите на чл.78, ал.5 ГПК при определяне на размера на възнаграждението, като същевременно липсва извод за невъзможност възнаграждението да бъде определено под лимитите на наредбата. Доколкото не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на акта до касационно обжалване, безпредметно е обсъждането и на сочените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд