Определение № 50003 от 23.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4304/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Прокуратурата на Р. България касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на поставеното от АС – Варна решение № 16/26.05.2021 г. по в. гр. д. № 134/2021 г. в частта, с която е осъдена да заплати на М. С. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над размер 3 500 лв. до уважения размер от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати на М. С. А. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове, ведно със законната лихва от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че в тези части решението е неправилно и необосновано, като се прави искане за частичната му отмяна, като размерът на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ бъде намален до сумата от 3 500 лв., която съответства на действително претърпените вреди, а предявеният на основание чл.2б ЗОДОВ иск бъде отхвърлен. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/. „Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди?“; 2/. „Дали искът по чл. 2б от ЗОДОВ, предвиждащ право на разглеждане на делото в разумен срок, е самостоятелен иск, различен от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ или не?“. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението. С писмения си отговор ответникът по касацията М. С. А., излага становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба на Прокуратурата на Р. България. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че производство е продължило в значителен период от живота на ищеца – мъж в активна възраст, на 37 години. Отчел е множеството извършвани, включително и с негово участие, процесуални действия във всяка фаза на производството, като е взел предвид и че обвинението, макар и едно, е за изключително тежко престъпление – убийство, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години, което обосновава и значителни по интензитет негативни преживявания. Съобразил е и че ищецът е многократно осъждан, включително и на „лишаване от свобода“ и няма чисто съдебно минало, но извършените от него престъпления, не са тежко укорими, каквото е процесното незаконно обвинение. Отчетени са обстоятелствата, че делото е разглеждано три пъти пред апелативен съд и три пъти пред Върховния касационен съд, като с две от присъдите той е бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода, съответно от 15 и от 12 години. Със значителен интензитет са отчетени и вредите от отзвука на делото в близкото му обкръжение. Решаващият съд е намерил, че здравословното състояние на ищеца не е доказано повлияно от наказателното производство; че ищецът не е претърпял вреди от лишаването му от конкретно пътуване в чужбина, не е променен значително начинът му на живот и наказателното преследване не се е отразило на работата му, нито е било разгласявано публично. При тези съображения и конкретните данни по делото и предвид стандарта на живот в страната към датата на деликта и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи, въззивният съд е приел, че за обезщетяването на причинените на ищеца вреди и с оглед принципа на справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи обезщетение от 10 000 лв., което е напълно достатъчно да овъзмезди вредите. По възражението на ответника за недопустимост на отделен иск по чл. 2б ЗОДОВ при заведен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, решаващият съд е приел, че се касае за два отделни иска, по които се изследват различни предпоставки. В тази връзка е намерил за неоснователно възражението за недопустимост на отделно разглеждане на иск по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ при заведен в същото производство такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Преценявайки конкретните за процесното наказателно производство обстоятелства по см. на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, съдът е приел, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Определил е обезщетение в размер на 2000 лв., взимайки предвид сложността на воденото наказателно производство, поведението на страната, нарушението на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и търпените от това неимуществени вреди. По основанията за допускане на касационно обжалване: Настоящият съд счита, че поставеният като основание за допускане на касационното обжалване първи въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е мотивирал решението си и съгласно изискванията на ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от незаконното обвинение, като е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Съгласно дадените разяснения с ТР №1/2022 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото отношението им не е както специална към обща, нито както нова към стара; двете норми са позволяващи- създават субективни права; липсва пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова дерогация, като нормата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва частично нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В случай на предявен иск по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, в обстоятелствената част, на който се съдържа твърдение за „неразумен срок“, като обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по- голям размер на глобалното обезщетение, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството. Когато съдът е определил глобално обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като в него е включил и обезщетение за бавно правосъдие, след като е обсъдил и преценил наличието на предпоставките по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ, то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ ще бъде неоснователен, поради забраната за неоснователно обогатяване. неоснователно обогатяване. Този иск ще е допустим, доколкото е с различен предмет, различни са обективните предели на СПН в сравнение с иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетото в тълкувателния акт. В случая с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът се е произнесъл и по двата самостоятелно заявени от ищеца иска- иск по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, в мотивите, по който иск, при липсата в обстоятелствената му част на твърдение за „неразумен срок“, не е обсъждал критериите за бавно правосъдие, съотв. не е определил като част от обезщетението обезщетение за вреди от неразумен срок на производството, и иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, по който се пресъдено обезщетение за бавно правосъдие. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 16/26.05.2021г. по в. гр. д. № 134/2021 г. на АС- Варна, ГО. С оглед изхода на спора Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на М. С. А. направените и в настоящото производство разноски в разцмер на 500лв.- заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,