Определение № 1253 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Д. Р. Д. срещу определение № 2331/22.02.2023 г. по гр. д. № 378/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 124342 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 68181/2022 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от касаторката искова молба с вх. № 27269 от 14.12.2022 г., на основание чл. 130 ГПК. Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като за нея е налице правен интерес от установяване нищожността на процесната заповед за изпълнение като издадена срещу починало лице. Поддържа, че това е така, защото не е била конституирана като наследник на починалия адресат на заповедта за изпълнение в производството по издаването й и следователно за нея не е имало възможност за подаване на възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и делото да бъде върнато за разглеждането му по същество. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба ищцата навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира следния въпрос: „Дали разпоредбата на чл.227 ГПК е приложима спрямо заповедта за изпълнение, както и дали може самостоятелно да се предяви иск за обезсилването й, или следва да се приложи реда по чл. 423 ГПК?“, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 166 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 306/2010 г. на ВКС, I г.о. и решение № 16 от 21.02.2014 г.. по гр.д. № 4682/2013г. на ВКС, II г.о. Поставя и следния въпрос, за който твърди, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Дали в хипотезата на смърт на длъжника в хода на издаване на заповед за изпълнение следва да се издаде нова такава срещу наследниците на починалото лице?“. Релевира и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятни нищожност и недопустимост и очевидна неправилност. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по делото е било образувано по предявен иск от Д. Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за прогласяване на нищожността на заповед за изпълнение от 11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 31994/2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 155 състав и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 28.03.2022 г., като издадени срещу починало лице. След извършена служебна справка е намерил за установено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 07.06.2021 г., а длъжникът В. Ф. Б., наследодател на жалбоподателката-ищца, е починала на 17.07.2021 г., т.е. в хода на заповедното производство. Констатирал е също, че въпреки, че не е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника /вече починал/, с разпореждане от 28.03.2022 г. съдът по заповедното производство е счел същата за редовно връчена и е издал изпълнителен лист. При горепосочената фактическа обстановка, решаващият съд е съобразил, че към датата на образуване на заповедното производство наследодателят на ищцата е бил все още жив и е бил надлежна страна в него. Посочил е, че смъртта на длъжника в хода на заповедното производство води до настъпване на процесуално правоприемство съгласно разпоредбата на чл. 227 ГПК, поради което е заключил че редът за защита на правоприемниците на починалия длъжник по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е чрез депозиране на възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, а не чрез искова защита с предявяване на иск за нищожност на съдебен акт по чл. 270, ал. 2 ГПК. При това положение е намерил, че доколкото за ищцата съществува друг специален и по - облекчен процесуален ред за защита на нарушените й права, отсъства правен интерес от търсената искова защита като изискуема положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост. По наличието на основанията за допускане на касационно обжалване: Поставеният първи въпрос е обуславящ за изхода на делото, но не се установява твърдяното от касаторката противоречие със сочената от него практика на ВКС. Същата се отнася до начина на настъпване на процесуалното правоприемство в общия исков процес и последиците от постановяване на съдебно решение срещу починало в хода на исковото производство лице, но не взема отношение по поставените въпроси, касаещи приложимостта на разпоредбата на чл. 227 ГПК в заповедното производство и допустимостта на иск за нищожност на постановена срещу починало лице заповед за изпълнение. Поради това не е налице допълнителното основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос не се установява и наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последното не е обосновано по начина, предвиден в т. 4 TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочено кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито е обосновано да са настъпили изменения в законодателството или обществените условия. Освен това, настоящият съдебен състав намира, че по поставения първи въпрос не е налице противоречива или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика, а разпоредбата на чл. 227 ГПК не е непълна или неясна. При отсъствието на релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по първия въпрос не следва да бъде допускан касационен контрол. Поставеният втори въпрос не е обуславящ за изхода на делото, тъй като въззивният съд не е вземал отношение по това дали в хипотезата на смърт на длъжника в хода на производството по издаване на заповед за изпълнение следва да се издаде нова такава срещу наследниците на починалото лице. Видно от мотивите на обжалваното определение, съдът е приел, че процесуалният ред за защита на правоприемниците на починалия в хода на заповедното производство длъжник е чрез депозиране на възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, който специален ред изключва правния интерес от предявения иск. Предвид изложеното, по този въпрос не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, той не би променил изхода на делото. Само за пълнота следва да бъде посочено, че съгласно практиката на ВКС, включително тази цитирана от жалбоподателката, правоприемството по реда на чл. 227 ГПК настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса. По делото се установява, че наследодателят на жалбоподателката е починал на 17.07.2021 г., в хода на образуваното срещу него заповедно производство, но преди издаването на атакуваната заповед за изпълнение, при която хипотеза наследниците на починалия длъжник следва да бъдат конституирани от заповедния съд на основание чл. 227 ГПК, като на тях следва да бъде връчен препис от издадената заповед за изпълнение. Предвид това и съобразно посоченото по-горе за действието на процесуалното правоприемство по реда на чл. 227 ГПК Д. Д. е станала страна по заповедното производство от момента на смъртта на своя праводател и като такава за нея възниква възможността да се ползва от възраженията по чл. 423, ал. 1 ГПК, която изключва правния интерес от предявения иск. Касаторката се позовава и на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното определение. Тези основания са мотивирани с доводи за порочност на издадената заповед за изпълнение като насочена срещу починало лице. Наведените оплаквания не са в състояние да обосноват допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като се отнасят към друг съдебен акт, а не към акта, подлежащ на съдебен контрол в настоящото производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, предмет на което е правилността на обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на исковото производство поради липса на правен интерес за ищцата да установява нищожност на заповедта за изпълнение, заради наличието на специален ред за защита по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това, същите не са в състояние да обосноват нито вероятна нищожност или недопустимост, нито очевидна неправилност на обжалвания акт. Касаторката не е навела други обстоятелства, обосноваващи хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, такива не се установяват и след извършената от съда служебна проверка. На основание гореизложеното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение