Определение № 984 от 27.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2323/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Д. Ш., И. Ш., С. Ш. и С. Ш., заместили починалия в хода на процеса ищец Д. Ш., срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.

Ответникът „ЗД Бул Инс“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С обжалваната по касационен ред част на решението си въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил за разликата над 20 000 лв. до пълния размер от 30 000 лв. предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане в резултат на пътно-транспортно произшествие. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че в резултат на произшествието първоначалният ищец е получил фрактура на ребро и контузия на други три, без разместване и пробив на тъкани или органи, в резултат на което през първата седмица след увреждането търпял болки при обичайна физическа активност (движение на торса, дълбоко дишане), след което болките постепенно започнали да намаляват. От показанията на свидетелите е установил, че в началото пострадалият бил на постелен режим, изпитвал затруднения за ежедневното си обслужване, поради което разчитал на помощта на близките, имал затруднения с дишането, приемал различни обезболяващи. Бил силно разстроен затворил се в себе си. Съпоставяйки събраните доказателства, съдът е приел, че част от описаните от свидетелите страдания се дължат на недиагностицираното към този момент онкологично заболяване без връзка с произшествието. С тези обстоятелства е обосновал извод за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 20 000 лв.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпросите:

• следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II от ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост, и

• следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По първия въпрос не е налице специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не се обосновава отклонение на въззивния съд от установената с ППВС № 4/1968 г. задължителна практика. Поддържа се, че въззивният съд, макар и да е приел за установени и да е отразил в мотивите релевантните обстоятелства, на които ищецът се е позовал, не е анализирал същите, в резултат на което е налице невъзможност да се проследи точният механизъм на определяне на крайния размер на обезщетението, оттук и определеният размер на обезщетението е крайно нисък. Липсват следователно оплаквания въззивният съд да не е съобразил релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, респ. да е взел предвид ирелевантни такива, в което именно може да се изрази отклонението от практиката по ППВС № 4/1968, а изложените оплаквания се свеждат до несъгласие с определения размер на обезщетението, т. е. за неправилност на въззивното решение, проверката за която обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Не се обосновава наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на втория въпрос. Съгласно установената последователна практика на ВКС общото икономическо положение в страната и лимитите на застрахователно покритие са съпътстващи критерии с ориентировъчно значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, а водещи са винаги конкретните обстоятелства на съответния случай, преценявани съгласно указанията по ППВС № 4/1968 г. Като е основал изводите си относно приетия за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението върху установените по делото конкретни обстоятелства, въззивният съд не се е отклонил от установената практика на ВКС.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от изхода на спора и направеното искане в този смисъл разноски на ответника не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени.

С тези мотиви съдът