Определение № 21 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2346/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Г. С. П. ЕГН: [ЕГН], в качеството й на родител и законен представител на малолетната К. В. Ч. [ЕГН] срещу определение №100565/13.10.2020 г. по ч.т.д. №187/20 на АС-Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното определение №260039 от 17.08.2020 г. на ОС-Бургас по т.д. №213/20, с което е било прекратено производството по исковете за отмяна на решенията на ОС на съдружниците в „ОСТ“ООД проведено на 16.06.2020 г. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Като основания за допускане на касационно обжалване се навеждат два въпроса, на които, според касатора, ВКС следва да отговори като допусне касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на липсата на активна процесуална легитимация на ищцата като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на настоящия иск по чл.74 ал.1 ТЗ, доколкото същата, въпреки, че се явява наследник по закон на починал съдружник в ответното „ОСТ“ООД няма качество на съдружник в същото, само въз основа на наследствено правоприемство. Изложени са съображения, защо от страна на съдебния състав, не се споделят доводите на ищцовата страна, в обратната насока, основани на уговорката в дружествения договор, че „съдружието се наследява“: последната е в противоречие с императивната разпоредба в чл.65 ал.1 ТЗ, която не допуска учредител или съдружник в ООД да бъде малолетно лице, а и съгласно чл.129 ал.1 ТЗ се наследяват само имуществените права, т.е. дяловете от капитала на ООД, но не и самото право на членство в дружеството. Ето защо, няма правна възможност, уредена в закона, на основание която да се приеме,че малолетен наследник на починал съдружник в ООД се явява съдружник в същото дружество по силата на наследяване и уговорка в тази насока в учредителния договор. В изложение на основанията за допускане до касация се сочат два въпроса, които, според подалата ЧКЖ страна, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Тези въпроси се свеждат до това, има ли правен интерес малолетният наследник на дружествени дялове в ООД от обжалване на решенията на ОСС с оглед защита на своите интереси и допустимо ли е същият да бъде представляван от своя законен представител пред ОСС за защита на интересите му като собственик на дяловете в последното. Настоящият състав на Второ т.о. на ВКС намира, че отговорите на така формулираните въпроси не биха довели до резултат по спора, който да се различава от този в обжалваното въззивно определение по следните съображения: Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Формулираните два въпроса, възпроизведени по-горе, нямат каквато и да е било връзка със съображенията и основанията за формиране решаващата воля на съда: исковете са счетени за недопустими, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, която в случая, се предпоставя от качеството му на съдружник в ответното ООД, чиито решения на ОСС се обжалват от негова страна, а не на липсата на правен интерес. Двете предпоставки са независими една от друга и трябва да са кумулативно налице за съществуване и упражняване на правото на иск. Необуславящият характер на първия въпрос води до същия извод и за втория. Ето защо така формулираните въпроси не се явяват обуславящи изхода по настоящия процесуален спор. Непосочването от страна на касатора на обуславящи изхода на спора правни въпроси,само по себе си не позволява допускането на касационно обжалване и възпрепятства селективната преценка на въпросите по допълнителните критерии за това, уредени в чл.280 ал.1т.т.1-3 ГПК. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация, поради което