Определение № 213 от 06.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6189/2015 г.

Производството е образувано по жалба, подадена от адв.О.С.,като пълномощник на Н. Г. Д. срещу определение № 271/ 16.03.2016 г. по гр. д. № 6189/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г. о.,в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е недопустим,неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени.Моли обжалваното определение да бъде отменено и постановено ново,с което разноски не се присъждат.Евентуално сочи и основанието по чл.248,ал.1 ГПК,като частната жалба се счита за молба за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, присъдени в тежест на молителя, с искане да не се присъждат разноски. Постъпил е писмен отговор от адв.Т.Г. – пълномощник на [фирма], който счита както частната жалба,така и молбата по чл.248 ГПК за недопустима по съображения подробно изложени. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: С обжалваното определение касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивно решение № 1747/03.08.2015 год. по в.гр.д.№3814/2014 год.на Софийски апелативен съд по подадена от Н. Г. Д. касационна жалба и е осъдила последния да заплати на [фирма] направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 14 771,48 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Предмет на частната жалба е определение на Върховния касационен съд постановено в производство по чл. 288 ГПК. Определението, с което не се допуска касационно обжалване не подлежи на обжалване. Предмет на производството по допускане на касационно обжалване е преценка на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК, който е различен от предмета за допустимост на касационната жалба по чл. 286, ал. 1 ГПК. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има самостоятелно значение и се отличава от процесуалните въпроси, разрешавани с определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. С оглед на тази специфика определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.Обжалване на това определение не е и изрично предвидено от процесуалния закон в нормите, уреждащи посочената фаза на касационното производство. Ето защо не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Съобразно изложеното, частната жалба срещу определението по чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските по искане на страните, постъпило в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Определението по чл. 288 ГПК е съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което и искането за допълване или изменението му следва да се направи в предвидения преклузивен срок, който в случая е пропуснат – определението по чл. 288 ГПК е постановено на 16.03.2016 год., срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл на 18.04.2016 год. /понеделник/първия работен ден след 16.04.2016 год./събота/, а молбата за изменението му относно разноските е подадена на 27.04.2016 год.Неспазването на предвидения в закона срок обосновава процесуалната недопустимост на подадената молба, поради което и същата следва да се остави без разглеждане, при което положение не следва да се обсъждат останалите доводи по същество на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение