Определение № 3220 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от С. Й. П. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Пловдив решение № 62/16.01.2023 г., с което е отменено решение № 2686/15.072022 г. на РС- Пловдив по гр.д. № 4024/21г. и вместо него е постановено друго, с което предявените на осн. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД иска са уважени, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. С писмения си отговор ответниците по касацията изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си, ОС- Пловдив е приел, че възраженията на ответницата С. П. относно верността на съдържанието на представения по делото писмен документ, наименуван „обратно писмо“ и достоверността на датата, не са заявени своевременно по делото. Изложил е, че дори те да бъдат взети предвид, в константната практика на ВКС се приема, че нарочният обратен документ, без значение кога е съставен – едновременно с явния, преди или след това, установява вътрешните отношения между страните по договора и има за цел да разкрие симулацията, като датата на частен документ обвързва единствено лицата, които са го подписали и е непротивопоставима на всички трети лица, но датата на съставянето на обратния документ е без правно значение за доказването на симулацията, като оспорването на истинността на частния документ може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила и не включва датата на съставянето му. Счел е, че в случая въззиваемата С. П. е трето за обратното писмо лице, поради което то и е непротивопоставимо, като тя носи тежестта да докаже твърденията си, поради което и следва да установи плащането по продажбата, като желана от страните и действителна между тях сделка, разпростираща действието си и спрямо нея по силата на закона. Приел е обаче, че ответницата не е конкретизирала колко пари, на кой и при какви обстоятелства е дала майка й според твърденията й и каква част от сумата е била осигурена от съпруга й, както и че твърдението и че е цената е била платена преди сделката противоречи на показанията на посочената от нея свидетелка, която е заявила, че цената по прехвърлянето е била заплатена след сделката. Решаващият съд е счел и че с оглед събраните по делото доказателства не може да се приеме, че задължението за заплащане на продажната цена е покрито чрез подобренията в имота, за които ответницата ползвала кредит, тъй като по делото такива твърдения не са наведени и не са ангажирани и доказателства за наличие на такава уговорка между страните. В случая неплащането на цената и установяването му, освен от представеното „начало на писмено доказателство“ и от обясненията на ищците и първия ответник, и от показанията на посочените от тях свидетели, които доказателства кореспондират помежду си, не е без правно значение, както е приел първоинстанционният съд, а следвало да се цени като индиция за липсата на обща воля за възникване на задължение за плащане, като намерението на страните е било за безпаричност на договора. Приел е, че този извод не се разколебава и от показанията на св. М., според която ищцата е била с убеждението, че имота е бил подарен, в които смисъл били и обясненията на двамата ищци, заявили, че са имали доверие на децата си, вкл. на снаха си, че ще оформят документите според техните уговорки и желание и са ги подписали с такова убеждение без съмнения във вида, в който са им предоставени. По основанията за касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Нарушение на добрите нрави ли е, ако със съставянето на обратно писмо с недостоверна дата, подписано от страните по договора за покупко- продажба на недвижим имот се цели злепоставяне на правата и интересите на неучаствалия в сделката съпруг- ответник по иска за нищожност на основание чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД, вр. чл.17, ал.1 ЗЗД и следва би сигурността на гражданския оборот и правото на собственост да са обусловени за неопределен период от влошени междуличностни отношения?“. В хипотезата, в която се твърди, че продажбената цена по договора за покупко- продажба не е платена, в случаите, когато ищците по иска за нищожност са разполагали с иск за реално изпълнение и и с иск по чл.87 ЗЗД, които искове са погасени по давност?“. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.“. Така формулираният от касатора в ъпрос е теоретичен и непокрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не е обусловил и правата воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд не е излагал мотиви за нарушение на добрите нрави, а че при наличие на обратно писмо, което и е непротивопоставимо, ответницата носи тежестта да докаже твърденията си, използвайки всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията, каквото доказване не е провела, както и че договорът за покупко- продажба е привиден /симулативен/ не защото по делото е установена достоверната дата на представеното обратно писмо, а защото не е доказано, че изявленията на страните по договора в това обратно писмо са симулативни. Приетото от съда напълно съответства на приетото в практика на ВКС, според която от значение е действителната воля на страните, изразена в документа- обратно писмо, а не а не кога тя е била обективирана. Не основателно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: “При установяване на симулативност на договор за покупко- продажба на недвижим имот чрез подписан обратен документ, имат ли значение твърденията на неучаствалия в сделката съпруг- ответник за нищожност, че обратния документ не отразява волята на страните при сключването му?“. Решаването на този въпрос е от значение за изхода на делото, като отговаря на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е осъществено заявеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Трайно в практиката на ВКС се приема, че когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като намалява имуществото му, той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията. В случая въззивният съд е приел, че въззиваемата С. П. е трето за обратното писмо лице, поради което и то и е непротивопоставимо, като носи тежестта да докаже твърденията си, които му мотиви изцяло кореспондират с трайната съдебна практика, вкл. е тази посочена от касатора. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Неплащането на реалната цена по договора за покупко- продажба на недвижим имот между роднини по права линия, основание ли е за обявяване на нищожността му?“. Формулираният от касатора в ъпрос е теоретичен и непокрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не е обусловил и правата воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд не е излагал мотиви за нищожност на договора за покупко- продажба на недвижимия имот поради неплащане на продажната цена, а че ответницата не е доказала наличието на сключен договор за продажба като желана от страните и действителна между тях сделка. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Относно задължението на решаващия съд да обсъди като инстанция по същество всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност като основен решението си на установените по него факти и закона?. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводът за необсъждане на всички представени доказателства се свежда до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора общо посочено основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното решение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 62/16.10.2023 г. на ОС- Пловдив, постановено по в.гр.д. № 2609/2022 г. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,