Определение № 3313 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2667/2022 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, с която се иска изменение на определение №981 от 07.11.2023г. по т.д.№2667/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или евентуално юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. съобразно разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/. Ответникът „Еко енерджи строй“ ЕООД, [населено място], в писмения си отговор излага доводи, че размерът на юрисконсултското възнаграждение не следва да превишава сумата от 540 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №981 от 07.11.2023г. по т.д.№2667/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., не е допуснато до касационно обжалване решение №508 от 11.04.2022г. по в.гр.д.№1193/2021г. на Софийски апелативен съд. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лева /погрешно посочено в диспозитива на определението като адвокатско възнаграждение/. Молбата за изменение на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК и е допустима. В отговора на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, на подадената от „Еко енерджи строй“ ЕООД, [населено място], касационна жалба е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Независимо, че в отговора не е посочен точен размер на юрисконсултското възнаграждение, което ответникът претендира, това не е пречка той да иска изменение на определението по реда на чл.248 от ГПК. В този смисъл е формирана практика с определение № 259 от 25.06.2012г. по ч.гр.д. №193/2012г. на ІІ г.о., определение № 520 от 10.07.2012г. по ч.гр.д. №504/2012г. на ІV г.о., и др., постановени по чл.274, ал.3 от ГПК, в които се приема, че не е необходимо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде конкретизирано по размер в списъка по чл.80 от ГПК. Това разрешение изхожда от особеността на представителството в този случай. Юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, заплаща на юрисконсулта трудово възнаграждение, а не отделно възнаграждение за представителство по конкретното дело. Поради това не е налице разход, който страната вече е направила, за да може да го посочи в списъка на разноските, а изрично уредено от закона право да претендира възнаграждение. В определение № 739 от 06.08.2012г. по т.д.№ 498/2012г. на ТК, ІІ т.о., се приема, че списъкът на разноските може да бъде инкорпориран в подаден от страната отговор или молба, а не е нужно да представлява отделен документ. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение наред с обжалваемия интерес следва да бъде съобразено, че предмет на спора е една заявена претенция за парично вземане, както и че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба. Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определеният размер на юрисконсултското възнаграждение от 200 лева се явява адекватен. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. В молбата е инкорпорирано и искане за сезиране на Конституционния съд на основание чл.150 ал.2 от Конституцията на Република България за установяване несъответствие между Конституцията на Република България и разпоредбата на чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК, предвиждаща, че размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Изходът на настоящото производство не е обусловен от приложението на посочената разпоредба, доколкото същата установява максимален размер на юрисконсултското възнаграждение, което може да бъде присъдено, а размерът, приет от състава на ВКС за съответен на осъществените действия по процесуалното представителство на ответника по касация, е по – нисък от този установен от законодателя предел. С оглед изложеното отправеното до настоящия състав на ВКС искане по чл.150, ал.2 от КРБ, следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,