Определение № 1367 от 19.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1021/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лидер инвестмънт – 2016“ ООД, [населено място], общ.Марица, обл.Пловдив, срещу решение № 49/27.01.2023 г., постановено по т.д.№ 433/2022 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260145/23.02.2022 г. по т.д.№ 763/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на „Фарт 23“ ООД, [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 ГПК. Ответникът не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за молителя – настоящ касатор, не е възникнало вземане по търговска сделка, което представлява една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Молителят се е основавал на уговорка в т.3 от нотариален акт от 19.05.2017 г., според която имал вземане срещу ответника за връщане на платената цена и за неустойка, поради признати вещни права на трети лица върху част от продадените му имоти и възможното му отстраняване от тях. С посочения договор ответникът е продал на молителя два поземлени имота в местността „К. вада“, [населено място] за сумата от 808000 евро. В договора са били вписани известните на купувача констативни нотариални актове за собственост върху имотите, предмет на продажбата, според които трети лица притежават части от тези имоти. Продавачът е декларирал, че имотите са свободни от възбрани (освен посочената в договора и известна купувача), както и че не са вписани искови молби, ипотеки, договори за наем и други обезпечения. По делото е било безспорно, че купувачът е платил цената по договора. С оглед на водени производства за установяване на право на собственост върху части от имотите между други страни с влязло в сила на 21.09.2007 г. решение на СГС са признати права на трети лица, които са сключили с молителя договор за спогодба за право на собственост с нотариален акт от 20.07.2018 г. Въззивният съд е изложил съображения, че не са настъпили уговорените в т.3 предпоставки за връщане на платената цена и за заплащане на неустойка по договора между молителя и ответника – ако някое от декларираните от продавача обстоятелства се окаже изцяло или отчасти неистина и поради това договорът бъде развален или в случай на установяване по съдебен ред на права на трети лица, върху който и да е от продаваните имоти или части от тях (с изключение на описаните в констативните нотариални актове имоти), и в тази връзка купувачът бъде изцяло или отчасти съдебно отстранен. Според решаващия състав не е налице и евентуално заявеното основание за възникване на вземане на молителя за намаляване на цената по чл.190 ЗЗД, тъй като не е бил предявен иск за разваляне на договора или за намаляване на цената. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение поради прилагането на отменена правна норма – редакцията на чл.608, ал.1 ТЗ преди изменението с ДВ бр.84/2000 г., според която вземането на кредитора следва да е „безспорно“. Въпросът, заявен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и твърдения, въведени с въззивната жалба, за излагането на мотиви по правнорелевантните факти и за обосноваване на правните изводи. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпроси, свързани с активната легитимация на кредитора по вземане за намаляване на цената при частична евикция: следва ли да се води отделно производство срещу продавача и съответно в производството по несъстоятелност молителят да се легитимира с влязлото в сила решение по чл.190, ал.2 ЗЗД и необходимо ли е фактическо предаване на вещта, за да е налице съдебно отстранение. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като е приложена нормата в чл.608, ал.1 ТЗ в актуалната й към момента на произнасяне от съда редакция. В мотивите на Софийския апелативен съд „безспорността“ на вземането на молителя не е изведена като предпоставка за преценка на качеството му на кредитор на длъжника. Решаващите съображения са основани на знанието на купувача за съществуващите права на трети лица върху продаваните имоти и за вписани възбрани към момента на сключване на сделката, от което е формиран извод, че той не разполага с правото да иска разваляне на договора както на посочените в т.3 основания, така и в хипотезите по чл.190 ЗЗД. В този смисъл произнасянето е за несъществуване на вземане за връщане, съответно намаляване на цената и за заплащане на неустойка, а не поради неправилно приложение на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Заявените въпроси в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са от значение за произнасянето на въззивния съд относно съществуването на вземане на молителя. Тези въпроси следва да се обобщят и уточнят като въпрос за предпоставките за установяване в производство по несъстоятелност на вземане на купувач за намаляване на цената вследствие на частична евикция. За правата на купувача, претърпял евикция, са постановените ТР № 1/2019 г. от 02.07.2021 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 50249/16.11.2022 г. по гр.д.№ 638/2022 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 50234/07.11.2022 г. по гр.д.№ 2710/2020 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 60174/15.12.2021 г. по 62/2020 г. на ВКС, І г.о. Доколкото дадените разрешения в практиката на ВКС са относими и към поставения в настоящото производство въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд е свързан с разрешаването на материалноправния въпрос и по същия съставът на ВКС ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 125 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд