Определение № 245 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 481/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. Х., чрез пълномощник адв. Н. М. срещу определение № 50197 от 19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3341/2022 г. на ВКС, II г. о. С него е върната като недопустима подадената от М. А. Х. частна жалба вх. № 509610 от 30.11.2022 г. срещу определение № 50216 от 06.10.2022 г. на ВКС, постановено по същото дело. Жалбоподателят не е доволен от постановеното определение и иска същото да бъда отменено. Ответникът по частната жалба Община Аксаково в писмения си отговор намират частната жалба за недопустима. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да разпореди връщане на подадената от М. А. Х. частна жалба срещу определение № 50216 от 06.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3341/2022 г. на ВКС, II г. о., съставът на ВКС е приел, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на по- нататъшен инстанционен контрол. Обжалваното определение е правилно. Подадената от М. А. Х. частна касационна жалба против определение № 1935 от 21.05.2022 г. по ч. гр. д. № 683/2022 г. на Варненския окръжен съд е насочена срещу въззивно определение, с което се потвърждава прекратително определение на първоинстанционен съд и поради това подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Това означава, че следва да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, за да пристъпи съдът към разглеждане на частната жалба по същество. В случая съставът на ВКС по ч. гр. д. № 3341/2022 г. е приел, че такива предпоставки липсват и е постановил определение за недопускане на касационното обжалване. Определенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК не подлежат на обжалване, както когато съдът преценява единствено допустимостта на касационното обжалване, така и когато допуска обжалването и разглежда жалбата по същество. С произнасянето на касационната инстанция е изчерпан триинстанционния процесуален ред за разглеждане на делата и затова липсва уредена от закона възможност за обжалване на тези определения. Поради изложеното изводът в обжалвания акт, че определението по ч. гр. д. № 3341/2022 г. не подлежи на обжалване, е законосъобразен. Доводите на жалбоподателя за нарушение на правото му на собственост нямат отношение към приложението на релевантните за случая процесуални правила. Вярно е, че правото на собственост е гарантирано и защитавано от закона, но в рамките на закона. А за правото на обжалване на конкретен съдебен акт са от значение съответните процесуални норми, които съдът е приложил правилно. По тези съображения обжалваното определение като правилно, постановено в съответствие с процесуалния закон, следва да бъде потвърдено. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното съдът