Определение № 2967 от 28.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1536/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. Х. А. против решение № 46/06.03.2026 г. по в.т.д.№ 31/2026 г. на Апелативен съд- Варна в частта, с което е потвърдено решение № 164/22.10.2025 г. по гр.д.№ 74/2025 г. на ОС – Добрич за отхвърляне на иск на касаторката срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за осъждане на последното да заплати на С. А. разликата над 11 661,24 евро до 45 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 21.04.2021 г. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички доказателства за установяване на точния механизъм на ПТП, включително и поведението на пострадалата при него. Счита, че съобразно заключението на САТМЕ дори и при поставен колан получените травматични увреждания не са изключени да настъпят. Основна причина за резултата намира в скоростта, с която се е движил лекият автомобил преди челния удар. Навежда доводи за осъществяване на основание по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с който оспорва по същество последната, както и изпълнението на изискванията към общото и допълнителното основание за достъп до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пред него спорни се явяват въпросите относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при доказано настъпване на ПТП и противоправно виновно поведение на водача на л.а. «Фолксваген голф» за това, както и относно обема на съпричиняване на вредоносния резултат. По отношение на последния въпрос е извършил преценка на конкретно получените травматични увреждания на С. А. – закрита черепномозъчна травма и луксация на колянна става, съпътствани от временна хоспитализация, поставяне на гипсова имобилизация и др. Намерил е съобразно заключението на САТМЕ, че тези вреди са резултат от рязкото преместване на тялото на ищцата от задна седалка напред към панорамното стъкло и таблото на автомобила при челния му удар в другия участващ в ПТП автомобил. Констатирал е, че уврежданията нямаше да са в същия обем и вид, ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, който при този вид удар би позволил преместване само с 10 см на тялото. Изрично е обсъдил установеното от вещите лица състояние на автомобила, в който е пътувала касаторката – липсва деформация на купето, където тя е стояла. За да намери точния обем на приноса на последната за настъпване на вредоносния резултат – 40%, е посочил конкретното нарушение на водача на ПТП и как то е допринесло за настъпване на ПТП. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира следния правен въпрос: При определяне степенната на съпричиняване подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, с който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътното произшествие? Въвежда се допълнително основание за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторката твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.о., решение №16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013г. на ВКС, I т.о. и др. Поставеният правен въпрос касае приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и попада в обхвата на произнасяне на въззивния съд. По отношение на сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав на ВКС съобразява формираната константна практика на ВКС съобразно цитираните от касаторката решения. Според същата при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, като не е достатъчно общо да се посочи кои законови изисквания са били нарушени. В случая въззивният съд в съответствие с посочената практика на ВКС е разгледал поведението на всеки участник в процесното ПТП, дали то нарушава конкретна правна норма и как фактически е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Така за пострадалата С. А. е преценил, че категорично от заключението на комплексната САТМЕ, неоспорена от страните, се е установило, че касаторката е пътувала без предпазен колан на задната седалка, което представлява нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Тялото й е било изхвърлено напред, преминавайки между двете предни седалки, изкривявайки облегалката на предната лява седалка по посока обратна на часовниковата стрелка, и е понесло удар в предното обзорно стъкло. Отчел е, че при установените в случая изходни данни максималното преместване на тялото на пътник, ако е поставен обезопасителен колан, е около 10 см. Съобразил е категоричното заключение на вещите лица, че при фиксирано тяло за седалката с предпазен колан при челен удар като процесния тежестта на травмите не би била същата. Съдът се е позовал на констатациите на вещите лица, че конкретно в случая липсват деформации по купето в частта, където е седяла пострадалата. Изрично е посочил даденото в съдебно заседение обяснение от вещото лице, че при поставен предпазен колан С. А. не би получила най-съществените травми по тялото си – в областта на главата и коляното, които са причинени при изхвърляне на тялото от задна седалка напред към стъклото и в съприкосновение с него и облегалката на предна лява седалка. Заключението е категорично, че при поставен предпазен колан тялото на пострадалата въобще е нямало да достигне до предното стъкло. ВнАС е разгледал и поведението на делинквента, осъществил движение на автомобила в насрещната лента при констатираната скорост, като е приел, че неговият принос е преобладаващ за настъпване на вредоносния резултат. Следователно въззивният съд в съвкупност е обсъдил всички правно релевантни факти по отношение участието на увреден и делинквент, за да прецени обема на съпричиняването. Произнасянето му по този въпрос не е в отклонение от практиката на ВКС. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касацията не е представил доказателства за извършване на разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд