Определение № 673 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6244/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №137 от 10.07.14г. по гр.д.№244/14г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение №31 от 21.03.14г. по гр.д.№552/13г. на Елховския районен съд, с което е допусната делба на земеделски земи, възстановени на името на наследодателя И. М. А.. Въззивният съд е установил кои са наследниците на И. М. А., определил е наследствените им квоти, отчел е прехвърлителните сделки, извършени от двама от тях. Като краен извод е приел, че делбата правилно е допусната от районния съд между следните съделители и при квоти: 26/120 ид.части за И. Х. М.; 11/120 ид.части за Р. Х. К.; 8/120 ид.части за М. П. М.; 15/120 ид.части за И. Г. И.; 15/120 части за Д. Г. И.; 15/120 ид.части за И. Д. И.; 8/120 ид.части за И. Д. М.; 11/120 ид.части за Р. М. И. и 11/120 ид.части за Т. М. Т.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителя И. Д. И.. Той поддържа, че съдът отказал да спре производството по делото с цел постигане на спогодба. Това определение било неправилно и следвало да бъде отменено. Неправилно били определени и квотите на съсобственост, без обаче да се сочи в какво се изразява тази неправилност. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без обаче да се поставя правен въпрос и без да се сочи с какво разглеждането на спора от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците в производството И. Х. М., Р. Х. К., М. П. М., И. Г. И., Д. Г. И., И. Д. М., Р. М. И. и Т. М. Т. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Жалбоподателят не е посочил правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС това е едно от необходимите условия за допускане на касационно обжалване. Освен това – липсват мотиви във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а това също е необходимо изискване към жалбата, съгласно т.4 на същото тълкувателно решение. Дори да се приеме, че се поставят въпроси, свързани с оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, по тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането им от ВКС по повод настоящото дело няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При добро желание страните могат да постигнат спогодба и във втората фаза на делбата, както и всички те да поискат спиране на производството по взаимно съгласие. По този въпрос няма колебания в съдебната практика, която е ясна и последователна. Що се отнася до размера на квотите – те са определени съобразно ясните правила на Закона за наследството и богатата съдебна практика по прилагането на тези правила, при отчитане на двете прехвърлителни сделки и при спазване на математическите правила при изчисленията. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,