Определение № 591 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2150/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез адв. И. Г. – П., срещу въззивното решение № 254/09.05.2025г. по в.т.д. №161/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 1546/11.11.2024 г. на СГС, ТО, VІ - 3 състав, Столична община е осъдена да заплати на „Виа Конструкт груп“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 117а ЗОП сумите от: 984 786, 72 лв. с ДДС, представляваща индексирана цена (възнаграждение) за изпълнени строителни дейности по договор с рег. №СОА19-ДГ 55-402 от 17.06.2019г., дължима поради инфлация - за ежемесечни дейности по поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения за посочените в списък по приложение № 6, неразделна част от договора, улици и булеварди, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора, приети от възложителя в периода 30.06.2021 г. - 30.10.2023 г.; сумата от 3 791 192,08 лв. с ДДС, представляваща индексирана цена (възнаграждение) за изпълнени строителни дейности по договор с рег. № СОА19-ДГ 55-402 от 17.06.2019 г., дължима поради инфлация за дейностите по поддържане и текущ ремонт, извършени от ищеца въз основа на конкретни възлагания при необходимост, на основание чл. 1, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 8 от договора, в периода след 30.06.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на исковата молба – 11.12.2023 г., до окончателното им погасяване, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 72 020,49 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху главниците по първия пункт, както и сумата от 182 476,81 лв., представляваща общо дължимата лихва за забава върху главниците по втория пункт, и двете за периода 19.10.2022г. - 11.12.2023г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се изтъква като довод, че въззивният съд в противоречие със закона е приел, че е налице хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП и е приложима разпоредбата на чл. 117а ЗОП. Касаторът твърди, че макар съдът да е посочил, че с тези разпоредби е транспонирана нормата на чл.72 от Директива 2014/24 ЕС за обществените поръчки, не е изпълнил задължението си да тълкува националните норми в съответствие с нормите на правото на ЕС и практиката на СЕС. Според касационния жалбоподател изменението на договора за обществена поръчка е възможност, а не задължение на възложителя, и то приложима само по време на неговото изпълнение, а въззивният съд е счел, че приключването на изпълнението на СМР не изключва индексацията поради инфлация. Касаторът сочи и, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди в цялост доводите и доказателствата, ангажирани от страните, като не е коментирал редица негови възражения. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на исковите претенции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следния въпрос: „Необходимо ли е съгласие от страна на възложителя на обществена поръчка за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация на основание чл. 116, ал.1, т.3 ЗОП във връзка с чл. 117а, ал.1 ЗОП / в първоначалната редакция на разпоредбата / ДВ бр. 62/2022г., в сила от 05.08.2022г., преди изменението с ДВ бр. 88/2023г., в сила от 22.12.2023г./, или правото на изпълнителя на вземане за допълнително възнаграждение предвид инфлация възниква ex lege, без да е необходимо каквото и да е съдействие от страна на възложителя?“, като касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с актове на Съда на ЕС, а именно решение от 07.12.2023г. по съединени дела С-441/22 и С-443/22г. и решение от 17.06.2021г. по дело С-23/20. Сочи, че е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата – „Виа Конструкт груп“ ООД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 17.10.2025г., подаден чрез процесуалните му представители – адв. М. и адв. П.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.06.2019г. на основание чл. 112, ал. 6, вр. чл. 181 ал. 1 ЗОП, вр. §2, т.4 от ДР на ЗОП между страните е сключен договор за обществена поръчка № СОА19 - ДГ55 - 402, с който Столична община е възложила на „Виа Конструкт Груп“ ЕООД да извършва на територията на Столична община - IV зона, включваща районите „Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“, дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. САС е отчел, че съгласно чл. 4 от договора ответникът дължи заплащане на месечно възнаграждение в размер на 98 520 лв. с ДДС за дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1, въз основа на одобрен от възложителя месечен отчет и след двустранен протокол за месечна инспекция, вкл. всички разходи по поддръжка, а по чл. 1, ал.1, т. 2 – плащания се извършват в рамките на разчетените на възложителя в годишния бюджет средства за съответната година и зона и на база предварително посочена от възложителя приблизителна годишна стойност, по количество действително изпълнени и приети СМР, по договорени единични цени по приложение № 1 към договора, след акт за установяване на извършени СМР, сметка 22 и оригинал на фактура, като включват всички необходими разходи за изпълнение на СМР. Въззивният съд е приел, че в чл.3 е уговорен срок на договора - 48 месеца от влизането му в сила - 17.06.2019г. Съдът също е посочил, че с допълнително споразумение от 25.09.2019 г. и допълнително споразумение от 26.05.2021 г. договорът е изменен, като страните са се съгласили възнаграждението да бъде редуцирано съответно на 81 900 лева без ДДС и на 81 800 лева без ДДС, поради отпаднали улици и части от улици от предмета на договора. Въззивният съд, кредитирайки заключението на комплексната експертиза, е приел, че всички дейности са изпълнени и приети, като изпълнените СМР по договора в периода 01.06.2021 г. - 30.10.2023 г. по чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора /за ежемесечно поддържане и текущ ремонт на улици и булеварди по списъка по приложение № 6/ са на обща стойност 1 970 550 лв. без ДДС. За периода месец 04.2021 г. до месец 10.2023 г. от вещото лице са констатирани изпълнени и приети след 30.06.2021 г. СМР по договора от вида по чл. 1, ал. 1, т. 2 /възлагани конкретно и по необходимост СМР/ на обща стойност по акт за СМР/Сертификат от 5 192 792,88 лв. без ДДС. Въззивният съд е подчертал, че според заключението на експертизата, при отчитане изменение на цената на изпълнените и приети СМР за дейностите по първия пункт за посочения период, съобразно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация /Методиката/, индексацията е на стойност на 1 042 749, 04 лв. с ДДС, в която сума е включена и индексираната стойност на приети преди 30.06.2021 г. строително-монтажни работи в размер на 81 800 лв. без ДДС, а по втория пункт за посочения период и съобразно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, индексацията би била на стойност 3 791 192,10 лв. с ДДС. Софийски апелативен съд е изтъкнал, че с параграф 1 от ЗД на ЗОП е приета разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП /обн. в ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г./, съгласно която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, може да се извършва съгласно Методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Въззивният съд е посочил, че с параграф 2 от ПЗР към ЗД на ЗОП е въведено обратно действие на нормата, като е установено правилото, че Методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон, поради което въззивният съд е счел, че нормата е приложима и по отношение на процесния договор, сключен на 17.06.2019 г. Анализирайки приетата Методика, апелативният съд е приел, че индексацията следва логиката на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението съответно се изменя, както и че това отразява правната и житейска логика, че цената на изработката е обусловена от цената на материалите, работната сила, използваната механизация с оглед възможните инфлационни промени. САС е достигнал до извод, че изменението в цената на сключен договор за обществена поръчка по чл. 117а ЗОП е приложимо при наличие на инфлация, която е обективен икономически процес, поради което съгласие за изменението от страна на възложителя не е необходимо. Подчертал е, че правото на индексация не е предвидено като правна възможност, която да зависи от волята на възложителя, тъй като преразпределя риска от протеклите икономически процеси върху двете страни. Въззивният съд е изложил, че твърденият факт на приключило изпълнение на договора не препятства приложението на чл.117а ЗОП, тъй като увеличението се свързва с приетите изменения в закона, на които е придадено обратно действие. САС е посочил, че възлагането на последиците от увеличението на цените на материалите само върху страната - изпълнител, нарушава равнопоставеността на страните и еквивалентността на дължимите престации, и би довело до неравноправие, евентуално и до неоснователно обогатяване на една от страните, а компенсаторният механизъм запазва равностойността на престациите. Въззивният съд е приел, че актуалната редакция на чл. 117а, ал. 1 ЗОП /в сила от 22.12.2023 г./, съгласно която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, може да се извърши при наличие на финансов ресурс, е неприложима към процесния договор за обществена поръчка, тъй като ЗИД на ЗОП /ДВ, бр. 88/2023 г., в сила от 22.12.2023 г. / не съдържа преходни разпоредби, придаващи обратна сила на новата редакция на чл. 117а от ЗОП, поради което за заварените правоотношения е приложима редакцията на чл. 117а от ЗОП, в сила от 05.08.2022 г. Въз основа на експертните заключения, САС е приел, че за периода от сключване на договора до приемане на изпълнението, е налице значителна инфлация, поради което съобразно приетата експертиза се следва допълнително индексирано възнаграждение. С тези мотиви в частта, с която исковете за главницата са уважени, първоинстанционното решение е потвърдено. По исковете за лихва по чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът е поканил Столична община да му заплати процесните суми с писма, получени съответно на 19.10.2022 г., 16.12.2022 г., 06.03.2023 г., 31.08.2023 г. и 28.11.2023 г. Въз основа на горното е счел, че Столична община е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава. С тези мотиви САС е отменил първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове по чл.86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, като е постановено уважаването им изцяло. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът може само да го конкретизира и доуточни, но няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед констатираната противоречива съдебна практика на въззивните съдилища и наличието на неяснота на разпоредбата на чл. 117а ЗОП по смисъла на т. 4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, относно начина на изменение на възнаграждението. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следния въпрос: „Необходимо ли е съгласие от страна на възложителя на обществена поръчка за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация на основание чл. 116, ал.1, т.3 ЗОП, във връзка с чл. 117а, ал.1 ЗОП / в първоначалната редакция на разпоредбата ДВ бр. 62/2022г., в сила от 05.08.2022г., преди изменението в ДВ бр. 88/2023г., в сила от 22.12.2023г./, или правото на изпълнителя на вземане за допълнително възнаграждение предвид инфлация възниква ex lege, без да е необходимо каквото и да е съдействие от страна на възложителя?“. С оглед обжалваемия интерес / общо уважените искове са за сума в размер на 5 030 470,10 лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът Столична община следва да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 51 440,83 евро / с левова равностойност 100 609, 52 лв./. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение