Определение № 237 от 31.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 3801/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място] чрез адв. Пазвански срещу въззивно решение № 425/11.03.2014 г. по в. т. д. № 2114/2013 г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено решение № 1171/26.03.2013 г. по т. д. № 566/2009 г. на Окръжен съд, [населено място], с което на основание чл. 735, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност по отношение на [фирма] и е било постановено заличаване на дружеството от търговския регистър. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/. В касационната жалба, в заключителната и част би могло да се приеме, че се съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като се поддържа, че значимият правен въпрос е този за: „изчерпване на масата на несъстоятелността”, както и че, произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона - т. 3 на чл. 280 ГПК. Ответникът по касационната жалба не взема становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. С оглед дадените задължителни указания по приложението на чл. 280, ал.1 ГПК - т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въз основа на оплакванията в касационната жалба и съобразно последната заключителна част, която единствено съдържа елементи на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е формулирал точно и ясно правният въпрос от значение на делото, предвид единствено маркиране на „въпроса за изчерпване на масата на несъстоятелността”, което налага известно уточнение от настоящия състав - за приложението на чл. 725, ал. 1, т. 2 ТЗ при спор досежно изчерпване на масата на несъстоятелността. Значението на поставения въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е обосновано. Посочването на значимия материалноправен въпрос не е достатъчно, за да се допусне до касационно обжалване въззивното решение. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна, и да се налага по тълкувателен път да се изяснява съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Следва да е налице кумулативно и допълнителен критерий - точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото, а тези предпоставки не са налице в конкретния случай. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение