Определение № 2869 от 04.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1816/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по две частни касационни жалби против определение №6442 от 25.04.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №4275/2024г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят „Индъстри Консулт“ ЕООД атакува въззивното определение в частта, с която след обезсилване на определение №20114011/ 23.01.2024г., постановено по гр.д.№ 56295/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която „Грууп Интернешънъл“ ООД е осъдено на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на „Индъстри Консулт“ ЕООД сумата от 1500 лева, съдът е прекратил съдебното производство. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че като ответник по делото е участвал активно в целия процес чрез упълномощен адвокат, като е представил договор за правна помощ, списък по чл.80 ГПК и искане за присъждане на разноски по делото за заплатена сума в размер на 1500 лева. Излага становище, че е придобил процесуална роля на страна в процеса с оспорване молбата за обезсилване на процесните поименни акции и заявявайки своите права върху същите. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК, като сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Допустимо ли е да се присъдят разноски на лицето, държателя на ценната книга и е участвало в производството по чл.560 ГПК?; 2. Има ли качеството ответник държателя на ценната книга, в производство по чл.560 ГПК?“ и поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по жалбата „Грууп Интернешънъл“ ООД счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба, а обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано. Жалбоподателят „АСМ България“ АД атакува въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение № 20114011/ 23.01.2024г., постановено по гр.д.№ 56295/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима молбата на дружеството за допълване по реда на чл.78, ал.3 ГПК на прекратително определение № 20095621/29.06.2023г. по същото дело. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че в производство по обезсилване на ценни книги дружеството като платец е и ответник по делото - необходим другар на държателя на ценните книги. В тази връзка е извършил множество процесуални действия, които са приети от съда, като е представил договор за правна помощ, списък по чл.80 ГПК и искане за присъждане на разноски по делото за заплатена сума в размер на 1500 лева. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК, като касаторът сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Допустимо ли е да се присъдят разноски на лицето, което е издало ценната книга и е участвало в производството по чл.560 ГПК?; 2. Има ли качеството необходим другар, издателя на ценната книга в производство по чл.560 ГПК, на страната на държателя на ценната книга?“ и поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по жалбата „Грууп Интернешънъл“ ООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частните касационни жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Производството през СРС е образувано по молба с правно основание чл.560 и сл. ГПК, подадена от „Грууп Интернешънъл“ ООД с искане за обезсилване на 443 600 броя обикновени поименни акции от капитала на „АСМ България“ АД, обективирани във временно удостоверение №9, издадено от „АСМ България“ АД, за които се твърди, че са собственост на „АСМ“ ЕООД. В срока по чл.564, ал.1 ГПК молбата за обезсилване на ценната книга е оспорена от страна „АСМ България“ АД и „Индъстри Консулт“ ЕООД като недопустима и неоснователна. Заявява се, че процесните 443 500 броя обикновени поименни акции от капитала на „АСМ България“ АД са прехвърлени с джиро от „АСМ“ ЕООД на „Индъстри Консулт“ ЕООД преди налагането на запора от ЧСИ. С протоколно определение от 24.11.2022г. е спряно производството и са дадени указания на молителя да предяви по делото доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху посочените ценни книги. С писмо от Софийски градски съд е удостоверено, че образуваното гр.д.2350/2022г. е прекратено поради отказ от предявения иск за установяване на правото върху ценните книги от „Грууп Интернешънъл“ ООД. С определение №20095621/29.06.2023г., постановено на основание чл.564, ал.2 ГПК, Софийски районен съд е прекратил образуваното по реда на чл.560 ГПК производство. С Определение №20114011/23.01.2024г. по същото дело съдът е оставил без разглеждане молбата по чл.78, ал.3 ГПК на „АСМ България“ АД за допълване на определение № 20095621/29.06.2023г. в частта относно разноските и е уважил искането по чл.78, ал.3 ГПК на „Индъстри Консулт“ ЕООД за присъждане на сумата от 1500 лева- направени разноски в производството по делото. По отношение на молбата, подадена от „АСМ България“ АД, съдът е приел, че е недопустима, тъй като „АСМ България“ АД е дружеството, издател на процесните поименни акции, и в този смисъл се явява платец по същите. Счел е, че дружеството-издател не е страна в охранителното производство по обезсилване на акциите и съответно не е легитимирано да претендира разноски. „АСМ България“ АД е било уведомено за подадената молба, доколкото се явява платец, и в тази връзка му е връчена заповедта за неплащане по чл.562 ГПК, но горното обстоятелство не легитимира същото като страна в производството. По отношение на молбата, подадена от „Индъстри Консулт“ ЕООД, Софийски районен съд е намерил, че същата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано лице, а по същество - основателна, като са изложени съображения, че „Индъстри Консулт“ ЕООД е дружеството, което се явява държател на процесните поименни акции и е оспорило молбата за тяхното обезсилване. В определението е посочено, че в издадената от съда заповед за неплащане по чл.562, ал.1 ГПК е публикувана покана до държателя на ценните книги да заяви правата си в насроченото от съда открито съдебно заседание. „Индъстри Консулт“ ЕООД участва в производството по делото, оспорвайки молбата за обезсилване на процесните поименни акции и заявявайки своите права върху същите, поради което СРС е намерил, че това дружество придобива процесуалната роля на страна в процеса, като в тази връзка и предвид разпоредбата на чл.541 ГПК, както и разпоредбата на чл.540 вр. чл.78, ал.4 ГПК, съдът е счел, че молбата е основателна. За да постанови атакуваното определение, въззивният състав е приел, че производството по чл.560 ГПК е едностранно охранително производство, предоставено за охраняване на интересите на лицето, което е носител на материализираното в ценната книга право. Това производство не се характеризира със състезателно начало и няма процедура по събиране и оспорване на доказателства. Съгласно чл.541 ГПК разноските в охранителните производства са за сметка на молителя, като разпоредбата на чл.78 ГПК е неприложима. Съдът е стигнал до извод, че молбите по чл.248 ГПК са недопустими в охранителното производство, следователно недопустим се явява и оспореният акт на СРС, в частта, в която е осъден „Грууп Интернешънъл“ ООД да заплати на „Индъстри Консулт“ ЕООД на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 1500 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото. Като правилно е потвърдено определението в останалата обжалвана част. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че охранителното производство по чл.560 ГПК не изключва правото на лицето, участник в производството, да упълномощи свой процесуален представител, но тогава разноските остават за негова сметка. Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в определение №438/29.07.2015г. по ч.т.д. №1135/2015г. на ВКС, ІІ т.о. Посочил е, че съгласно нормата на чл.540 ГПК в охранителното производство са приложими освен общите правила на ГПК, така и тези на общия исков процес, с изключение на тези по чл.207-266 и чл.303-388 ГПК, т.е. приложение не намират разпоредби, измежду които попада и разпоредбата на чл.248 ГПК. В заключение е приел, че по отношение на акт, постановен в охранително производство, не е предвидена възможност да бъде ревизиран в частта за разноските /доколкото и не се прилагат правилата на чл.78 ГПК, които да породят необходимост от ревизирането им по реда на чл.248 ГПК/. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поставените и от двамата касатори правни въпроси се свеждат до обобщените въпроси дали държателят и издателят на ценната книга са страни в производството по чл.560 ГПК и допустимо ли е да им се присъдят направените съдебни разноски. Поставените въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са единствените обусловили решаващите мотиви на въззивния съд и изхода на спора. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че съгласно нормата на чл.540 ГПК в охранителното производство не са приложими разпоредбите на чл.207-266 и чл.303-388 ГПК, т.е. не се прилага и чл.248 ГПК. В заключение е приел, че по отношение на акт, постановен в охранително производство, не е предвидена възможност да бъде ревизиран в частта за разноските /доколкото и не се прилагат правилата на чл.78 ГПК, които да породят необходимост от ревизирането им по реда на чл.248 ГПК/. В настоящия случай не е налице и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съобразно разясненията по т.4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. Няма спор в теорията и съдебната практика, че охранителните производства са едностранни и безспорни, като молителят не търси защита на нарушено субективно право, а иска съдействие от съда или нотариуса за упражняване на свои лични или имуществени права, като целта е постановяване на охранителен акт, който засяга единствено правната сфера на молителя. Когато с охранителния иск може да се засегне правата сфера на друго лице, охранителното производство се спира, като спорът се решава в състезателен исков процес. Разноските в производство са за сметка на молителя /чл.541 ГПК/, като поради липса на насрещна страна проблемът за отговорността за разноски не съществува. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол – очевидна неправилност. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в явно противоречие на закона или въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. По отношение на обжалваното определение не е налице нито една от гореизложените предпоставки. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение