Определение № 2614 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1928/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Волщанд“ ЕАД срещу определение № 1401 от 06.06.2024 г. по ч.т.д. № 1102/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1104 от 20.03.2024 г. по т.д. 19/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „Волщанд“ ЕАД за изменение на решение № 1602 от 21.12.2023 г. по т.д. 19/2022 г. по описа на СГС в частта за разноските, като на молителя – ответник в производството, бъдат присъдени сторените разноски за представляването му от адвокат в размер на сумата 55 200 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с процесуалния закон, практиката на ВКС и разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС. Изтъква, че последната норма урежда задължение за издаване на данъчна фактура при извършено авансово плащане, която фактура в исковия процес може да послужи като доказателство за плащането. Сочи, че по делото са представени фактури за извършените от ответника плащания на договорения адвокатски хонорар, което е изрично удостоверено в тях, и неправилно този доказан разход не му е присъден. Излага, че обжалваният съдебен акт е немотивиран. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което молбата му да бъде уважена и да му бъде присъден претендирания разход за платено адвокатско възнаграждение за сумата 50 200 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Съставената от адвокат данъчна фактура по чл. 113, ал. 1 ЗДДС доказва ли извършеното плащане или то следва да се доказва само с разписка или с банков документ?

Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС по ТР № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС и определение № 296 от 30.05.2017 г. по ч.т.д. 1061/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

2. Следва ли съдът да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото?

Сочи, че съдът се е произнесъл по този въпрос в противоречие със задължителната практика по ТР 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Ответникът, „Болкан Експъртс Пропъртис“ ЕАД, в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с процесуално допустима, но неоснователна частна жалба. Посочил е, че пред първоинстанционния съд е образувано исково производство от „Болкан Експъртс Пропъртис“ ЕАД против „Волщанд“ ЕАД, като съдът с решение от 21.12.2023 г. на основание чл.130 от ГПК е приел, че производството е недопустимо и го е прекратил, като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на сумата 62,21 лева. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че съгласно т. 1 от ТР № 6 от 2012 год. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Счел е, че в договора за правна защита следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Обобщил е, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Изтъкнал е, че в сключения от ответника договор за правна помощ е указан начина на плащане - по банков път, което е приел, че следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. Посочил е, че това не е сторено от страната към момента на постановяване на решението по делото, а са представени само данъчни фактури. Допълнил е, че приложеното към молбата по чл. 248 ГПК извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество не следва да се цени, поради несвоевременното му представяне и не би могло в това производство да се санира пропускът за доказване на действително сторени разноски от молителя. По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановения от съда окончателен акт с присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по поставения от частния касатор първи въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд.

По въпроса е налице утвърдена съдебна практика по цитираното от касатора и постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 296 от 30.05.2017 г. по ч.т.д. 1061/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и служебно известното на съда и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 211 от 05.01.2017 г. по т.д. 1739/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Съгласно тази практика, в хипотезата, в която данъчна фактура се издава на основание чл. 113, ал. 1 ЗДДС за получено авансово плащане и във фактурата е удостоверено, че плащането е извършено, то фактурата може да се приеме в исковото производство като доказателство за плащане. Счетено е, че ако във фактурата е отразено, че е извършено окончателно плащане преди извършване на облагаемата доставка, то същата удостоверява изявлението на доставчика, че е получил цената. Допълнено е, че фактурата като частен свидетелстващ документ не обвързва съда с доказателствена сила, а следва да се обсъди от съда заедно с всички останали доказателства по делото.

Съобразно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, само когато е доказано извършването им. Изтъкнато е, че когато възнаграждението е заплатено в брой, плащането може да бъде отразено в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като последният в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение. Тази хипотеза е разграничена от случаите, когато между страните е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, когато плащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи.

Тълкувателният акт дава ясен отговор на въпроса, че се присъждат само доказано сторени разноски, без да ограничава начините и доказателствата, с които заплащането на разхода може да бъде доказано в исковия процес. Извършено е изброяване на хипотези, в които съдилищата следва да приемат плащането за доказано, но липсва извод или отговор на въпрос, какъвто и не е поставен, че така описаните в тълкувателните мотиви примери за доказване на извършването на разхода са единствените възможни.

В този смисъл настоящият състав на съда изцяло споделя даденото разрешение с определение № 296 от 30.05.2017 г. по ч.т.д. 1061/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и по поставения правен въпрос приема, че извършеното плащане на договорено адвокатско възнаграждение може да бъде доказано и с издадена от адвоката данъчна фактура за получено авансово плащане на адвокатското възнаграждение, ако във фактурата е изрично отразено, че авансовото плащане е извършено, като фактурата като частен свидетелстващ документ се обсъжда във всеки отделен случай заедно с останалите събрани по делото доказателства.

Въззивният съд се е отклонил от горецитираната практика на ВКС, като е обосновал извода си за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК на „Волщанд“ ЕАД с доводи, че молителят не е представил в срок до приключване на делото банкови документи за извършено плащане на договорения адвокатски хонорар и отрекъл възможността плащането да може да бъде установено с приложените от страната данъчни фактури, поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен от касатора правен въпрос. Предвид този извод на съда ненужно се явява обсъждането на предпоставките за допускане до касация на съдебния акт по поставения от частния касатор втори въпрос относно задълженията на съда да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, доколкото това ще бъде сторено от касационния съд при разглеждане на касационната жалба.

По същество обжалваният съдебен акт е неправилен.

Производството по делото е приключило с прекратителен съдебен акт, в който случай на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът. Последният изрично е сезирал съда с искане да му бъдат присъдени разноски, включително е представил списък на разноските, с който е заявил, че претендира да му бъде присъдено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 55 200 лв. За установяване на този разход е представил договор за правна защита и съдействие по т.д. 19/2022 г. по описа на СГС с уговорено възнаграждение в размер на 55 200 лв. с включен ДДС, платимо, както следва: при подписване на договора доверителят ще заплати на „Еднолично адвокатско дружество Д. Ф.“ сумата 27 600 лв. с вкл. ДДС, а остатъкът от възнаграждението в размер на сумата 27 600 лв. с вкл. ДДС следва да бъде заплатен в срок до 31.03.2023 г. Представени са и три броя данъчни фактури: фактура № 5 от 05.09.2022 г. за сумата 24 600 лв.; фактура № 6 от 19.09.2022 г. за сумата 3 000 лв. и фактура № 11 от 10.04.2023 г. за сумата 27 600 лв., както и доказателство за регистрация по ЗДДС на „Еднолично адвокатско дружество Д. Ф.“. Във фактура № 5 от 05.09.2022 г. е вписано основание за издаването й – адвокатска услуга – първа вноска от дължимото възнаграждение за правна защита по т.д. 19/2022 г. на СГС, VI – 10 с-в; във фактура № 6 от 19.09.2022 г. - адвокатска услуга – остатък от първа вноска по договор за правна защита по т.д. 19/2022 г. на СГС, VI – 10 с-в, и във фактура № 11 от 10.04.2023 г. - адвокатска услуга – изплатен по банков път остатъчен хонорар, дължим за първоинстанционното производство по договор за правна помощ и представителство по т.д. 19/2022 г. по описа на СГС, VI – 10 с-в.

Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, данъчната фактура може да бъде доказателство за извършеното плащане на договорено адвокатско възнаграждение, ако във фактурата е изрично отразено, че авансовото плащане е извършено, като фактурата като частен свидетелстващ документ се обсъжда във всеки отделен случай заедно с останалите събрани по делото доказателства. Видно от издадените от „Еднолично адвокатско дружество Д. Ф.“ данъчни фактури в същите изрично е отразено, че основанието за издаването им е дължимо възнаграждение за правна защита и съдействие по т.д. 19/2022 г. на СГС, VI – 10 с-в, като в последната фактура № 11 от 10.04.2023 г. е удостоверено, че се издава за „изплатен по банков път остатъчен хонорар, дължим за първоинстанционното производство по договор за правна помощ и представителство по т.д. 19/2022 г. по описа на СГС, VI – 10 с-в“. Записът по фактурите е съответен на уговорения размер на възнаграждение и начин на плащане в представения по делото договор за правна защита и съдействие и обсъдени в съвкупност доказателствата обосновават извод, че договореният адвокатски хонорар е заплатен.

По вече изложените доводи на съда ответникът „Волщанд“ ЕАД има право на извършения от него разход за представляването му по прекратеното производство от адвокат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и неправилно молбата му за изменение на прекратителното определение (неправилно именовано решение) в частта за разноските чрез присъждане на този разход е оставена без уважение.

По тези мотиви обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решение № 1602 от 21.12.2023 г. по т.д. 19/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с характеристиките на определение, бъде изменено в частта за разноските, като ищецът „Болкан експъртс пропъртис“ ЕАД бъде осъден да заплати на ответника „Волщанд“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 55 200 лв. – разноски по т.д. 19/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение