Определение № 2847 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 362/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. против решение № 1195 от 12.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1703 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1773 от 06.06.2022 г. по гр.д.№ 7307 от 2021 г. на Варненския районен съд, 39 състав за отхвърляне на предявения от Д. Д. Д. срещу Я. С. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 6 108,58 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, причинени на собствения на ищеца към момента на произшествието автомобил „М. П.“, с ДК ТХ .... АН, заедно със законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на всички събрани по делото доказателства- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е иск, който безспорно е установен по основание, да бъде отхвърлен с единствен мотив, че не е доказан по размер или в този случай съдът съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК следва да определи размера по своя преценка или съгласно заключение на вещо лице ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС: решение № 138 от 08.05.2013 г. по гр.д.№ 637 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 542 от 15.01.2013 г. по гр.д.№ 1568 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 124 от 11.05.2021 г. по т.д.№ 630 от 2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60272 от 09.12.2021 г. по гр.д.№ 445 от 2021 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 60235 от 09.11.2021 г. по гр.д.№ 165 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 57 от 17.06.2021 г. по гр.д.№ 2985 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о. Сочи се и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. Когато увреденото лице е отстранило нанесените вреди за своя сметка, но не може да докаже разходите, които е направил по отстраняването им, искът по чл.45 ЗЗД подлежи ли на отхвърляне или следва да се присъди обезщетение в размер на нанесените вреди ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 29.12.2022 г. ответницата Я. С. С. оспорва жалбата. Моли решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано до касационно разглеждане. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Пълномощникът на третото лице- помагач на страната на ответницата „О. застраховане“ АД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.45 ЗЗД за сумата 6 108,58 лв., въззивният съд е приел, че по делото е безспорно доказано, че ответницата Я. С. е виновна за пътно-транспортното произшествие, станало на 17.05.2018 г. в [населено място] и че от това произшествие ищецът Д. Д. е претърпял вреди на стойност 7 828,13 лв. /съобразно заключението на вещото лице на толкова възлиза стойността на ремонта на пострадалия при произшествието личен автомобил на Д. Д. „М. П.“/. Въпреки това обаче съдът е приел, че Я. С. не дължи на ищеца горепосочената сума, тъй като той не е доказал да е направил реални разходи за ремонта на автомобила си в горепосочения размер или в друг размер, надхвърлящ платеното му от третото лице помагач „О. Застраховане“ АД застрахователно обезщетение от 1899,55 лв.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория поставен въпрос, доуточнен от настоящия състав на ВКС както следва: При нанесени вреди върху вещ какво дължи делинквентът на собственика на вещта за обезщетяването на тези вреди: реално разходваната за ремонта и възстановяването на вещта сума или необходимата за този ремонт сума, независимо от това дали сумата е била разходвана ?

Този въпрос е обосновал решавания извод на съда за неоснователност на иска и поради това е правен въпрос от значение за делото, който може да е основание за допускане на касационното обжалване. По него няма посочена от касатора практика, но същият е от значение за точното прилагане на закона /конкретно на нормата на чл.45 ЗЗД/, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение