Определение № 179 от 20.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4090/2019 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Г. Д. чрез адвокат И. Д. от АК - София срещу решение № 263 от 03.07.2019 г. по гр.д. № 279/2019 г. на Окръжен съд Хасково, с което се потвърждава решение № 71/22.02.2019 г. по гр.д. № 1599/2018 г. на Районен съд Димитровград и предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Д. Г., В. Д. Г. и Д. Д. Г. на майката В. М. С., определено е местоживеенето на децата при майката и режим на лични контакти с техния баща Д. Г. Д., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като бащата се задължава да взема и връща децата от дома на майката, и да им заплаща месечна издръжка. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в изложение жалбата се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК, по въпроса: „Следва ли в производството по чл.127, ал.2 от СК, вр. чл.59 от СК при спор относно упражняване на родителските права съдът да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне служебно доказателства за това служебно без да е обвързан от процесуалното поведение на страните“. В. М. С. чрез адвокат Д. К. от АК – Х. е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски. Пред въззивната инстанция е бил поставен за разглеждане спор за упражняване на родителските права по отношение трите деца на страните, тяхното местоживеене, режим на лични отношения и месечната издръжка на децата. При преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че с оглед интересите на децата, не следва да се променя обичайната среда и местоживеенето им при майката. Според мотивите на съда, упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, на която да се даде приоритет на родителския капацитет, независимо че двамата родители притежават равни възможности и качества за отглеждането и възпитанието на децата, като се запази определения режим на лични контакти с бащата. За нуждите на ненавършилите пълнолетие деца е определена и месечна издръжка, която бащата да плаща съобразно неговите възможности. При тези фактически и правни изводи в обжалваното въззивно решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставеният правен въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВС и ВКС, в която е изяснено, че критериите, по които следва да се извърши преценката на съда при предоставянето на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, следва да се съобразяват всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. - ППВС № 1/1974 г. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема също, че съдът е длъжен във всеки конкретен случай да посочи защо е предпочетен единия родител и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (напр. поведението и моралния облик на другия родител, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. Въззивният съд в обжалваното решение е изследвал всички посочени обстоятелства – възрастта на децата, тяхната обичайна среда и режим, както и възможностите на двамата родители да се грижат за тяхното отглеждане и възпитание. При обсъждане на комплекса от обстоятелства, които имат значение за това да бъде предпочитането на единия родител, съдът е взел предвид свидетелските показания и изводите в социалния доклад по делото и очакванията за спокойна семейна среда при майката. Въз основа на непосредствените впечатления и изявления на двамата родители и децата, при изслушването им, според въззивния съд не се налага разделянето им и промяна в изградените навици на децата, което може само да навреди на емоционалните връзки между тях. Съобразявайки тези критерии и интереса на децата, въззивният съд е определил режим на лични контакти, при който те имат възможност да запазят и надграждат съществуващите отношения на близост с техния баща, който ще има може да полага непосредствени грижи за своите синове. Преценката на съда се основава на релевантните в конкретния случай обстоятелства, че и двамата родители желаят да осигурят възможност на децата да имат пълноценен контакт с тях, без да се противопоставят на срещите помежду им в унисон с отговорното родителско поведение. При липсата на доказателства за проблеми при общуването с някой от двамата родители или за негативни преживявания в социалната среда, при която живеят децата, въззивният съд е съобразил констатациите в социалния доклад, че е удачно да се запази обичайната среда на общуване на децата. При тези съображения, поставеният въпрос не обуславя допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В. М. С. чрез адвокат Д. К. от АК – Х. е поискала заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение