Определение № 8 от 05.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 127/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КТМ“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 1998/01.08.2019г., постановено по т.д.№ 2788/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 147/29.01.2019г., по т.д.№ 1008/2011г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.247 ГПК и за тълкуване на основание чл.251 ГПК на диспозитива на решение № 1052/29.06.2015г. по т.д.№ 1008/2011г. на Софийски градски съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът „Интернешънъл Асет Банк“ АД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответникът Р. Т. Н., [населено място], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПКЗа да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 1052/29.06.2015г. по т.д.№ 1008/2011г. Софийският градски съд е признал за установено по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от „Интернешънъл АсетБанк“ АД, че същият има вземане за сумата от 50000 лв., ведно със законната лихва от 20.09.2010г., произтичащо от запис на заповед, издаден от „КТМ“ ЕООД и авалиран от Р. Н.. С решение № 925/25.05.2016г. съдът е допуснал тълкуване на решението в смисъл, че постановеното в диспозитива да се разбира, че ищецът има вземане срещу двамата ответници в посочения размер, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е издадена при условията на солидарност. С молба от 03.09.2018г. ответниците са сезирали съда с искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, като твърдели, че в мотивите съдът е приел, че имат задължение в размер на 21579,99 лв. по главницата и за обезщетение за забавено изпълнение в размер на 52852,17 лв., а в диспозитива е признато за установено вземане в размер на 50000 лв. с лихва от 20.09.2010г. Софийският апелативен съд е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е установил размера на задължението на ответниците по каузалното правоотношение, но е уважил иска за вземането по издадения от търговско дружество запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. При твърдения за същите факти на 31.10.2018г. ответниците по иска са сезирали съда с искане за тълкуване на диспозитива на решение № 1052/29.06.2015г. в смисъл: следва ли установеният в диспозитива размер на дълга към 23.08.2011г. по кредитна линия № 00274002/20.02.2007г. да се плати два пъти: по изпълнителния лист от 09.11.2009г. за дълг по посочената кредитна линия, по който е образувано изпълнително дело № 85/2009г., преобразувано в изпълнително дело № 2014879040001, и по изпълнителния лист от 04.10.2020г. за дълг по посочената кредитна линия, по който е образувано изпълнително дело № 70/2010г., или трябва да се плати по друг начин. Решаващият състав е изложил съображения, че тълкуване се налага, когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение, като предмет на тълкуване могат да бъдат само такива пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда. Според въззивния съд в случая заявеното в петитума на исковата молба е възпроизведено в диспозитива на решението, който съдържа всички необходими реквизити, поради което действителната воля на съда е ясно изразена. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на практика на ВКС по приложението на чл.251 ГПК, но не формулира конкретен правен въпрос. Доводът, че въззивното решение не съответства на практиката на ВКС, е основан на разбирането му, че не е ясно как трябва да се изпълни диспозитивът на решението. Този довод е свързан с твърдението, че срещу него са образувани две изпълнителни дела и следователно е относим към правилността на обжалвания съдебен акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е поставил два въпроса: „Когато има два изпълнителни листа по един и същи кредит, при което първият, издаден на основание чл.417, т.2 ГПК, обезпечаващ изплащане на дълга в пълен размер – главница, лихви, такси и други, трябва ли длъжникът да изплати и сумите по втория изпълнителен лист, издаден на основание чл.471, т.9 ГПК /запис на заповед/, които надхвърлят многократно дължимите суми по този кредит, установени в производството по чл.422 ГПК?“ и „Представлява ли очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, ако в мотивите на решение по установително производство по чл.422 ГПК е установено, че задължението по дълга, по който са издадени двата изпълнителни листа, към определена дата е в определен размер, а в диспозитива на решението, който е логически извод на мотивите, съдебният състав е постановил, че длъжникът, освен установения размер на дълга в мотивите, трябва да плати и сумата по втория изпълнителен лист, издаден на основание чл.417, т.9 ГПК /сума като обезпечение по кредита/, която надхвърля установения размер на дълга в мотивите на решението?“. Така формулирани въпросите разкриват твърденията и основанията на касатора, които са изложени в молбите по чл.247 ГПК и по чл.251 ГПК. По този начин същите са възприети и от решаващите състави на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд. Въпросите не са относими към точното приложение на процесуалните норми, уреждащи поправката на очевидна фактическа грешка и тълкуване на решението, а са изцяло свързани с твърденията за съществуването на две изпълнителни основания. Предмет на производството по делото е само вземането по записа на заповед, независимо, че същото обезпечава изпълнението на задължението по договор за кредит. Съществуването на друго задължение, за което е издаден изпълнителен лист по друго дело, би имало единствено значение за установяване размера на дълга, но това е въпрос по съществото на спора и по правилността на първоначалното решение, а не представлява неяснота в диспозитива, която да налага поправка на очевидна фактическа грешка или да изисква тълкуване. По изложените съображения касационно обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за касационното производство в размер на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определена на сумата от 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд