Определение № 151 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 51/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. П. Т. - процесуален представител на ищцата М. Р. М. от[населено място] срещу въззивно определение № 14239/27.9.2010 год. по ч.гр.д. № 9790/2010 год. по описа на Софийския градски съд, ВО, ІV-А състав, с което е потвърдено определение от 14.6.2010 г. по гр.д.№13911/2009 г. на Софийския районен съд, 39 състав, с което е върната исковата молба поради липса на правен интерес. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, се твърди, че основанието за допускане на въззивното определение до касационно обжалване е по чл.280, ал.1 т.т.2 и 3 ГПК. Излага се, че СГС е приел незаконосъобразно, че липсва правен интерес от водене на установителен иск, тъй като ищцата е могла да докаже нищожността на атакувания документ в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като това производство не е приключило. В останалата част от частната касационна жалба се сочат основания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение, според които се извеждал правния интерес на ищцата. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и неговата отмяна. Ответниците по частната касационна жалба Р. К. и А. Д., съответно посредством процесуалните представители – адвокати В. и Т., са депозирали възражение по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по частната касационна намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда само и единствено до визиране на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,