Определение № 4 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 68067/26.10.2021г. на Ц. И. К. за изменение определение № 60351 от 05.10.2021г. по гр.д. № 2166/2021г. на ВКС, II г.о., в частта му за разноските, като се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по касация Н. Г. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. и се иска те да бъдат намалени до размер на 485,62 лв. Ответникът по молбата Н. Г. Ц. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната недопустимост поради просрочие. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: С посоченото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Ц. И. К. срещу въззивно решение № 261086 от 18.02.2021г., постановено по в.гр.д. № 4148/2020 г. на Софийския градски съд по иск с правна квалификация чл.76 ЗС, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл.280, ал.3 ГПК, и касаторката е осъдена да заплати на ответника по касация Н. Г. Ц. сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските може да се направи в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му. В случая определение № 60351 от 05.10.2021 г. по гр. д. № 2166/2021 г. на ВКС, II г.о., е връчено на Ц. И. К. на посочения в касационната жалба адрес на пълномощника ѝ адвокат Б. Н. на 19.10.2021г. Следователно едноседмичният срок за обжалването му, съответно за заявяване на искане по чл. 248 ГПК, е изтекъл на 26.10.2021г., а освен това молбата за изменение на посоченото определение в частта за разноските е изпратена по пощата на 25.10.2021г. /видно от пощенското клеймо/, поради което същата е подадена в рамките на преклузивния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и при прекратяване на делото, като с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, който в случая съгласно чл. 9, ал. 3 е 500 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника в касационното производство защита е предоставена по спор, който не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, поради което заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно тази сложност и следва да бъде намалено до минималния размер от 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,