Определение № 5 от 25.02.2016 г. на ВКС по д. № 2/2016 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК. Образувано е по препирня за подсъдност между административния и районния съд в гр. Габрово относно компетентността за произнасяне по исковата молба на д-р В. Р. Д. от Г. против М. на з., имаща за предмет присъждане на обезщетение от 1000 лв. за неимуществени вреди вследствие незаконното му уволнение от длъжността „Директор на Р. з. и.- Г.”. Исковата молба с посоченото съдържание и правно основание, посочено от ищеца като такова по чл.1 от ЗОДОВ, е била подадена до административен съд – Габрово. С определение № 587/ 15.10.2015 г. АС –Габрово приел, че не са налице предпоставките за реализиране на имуществена отговорност по чл.203 АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ / в който случай компетентността би била на административния съд/, тъй като видно от представената заповед за назначаване на ищеца се касае за трудово правоотношение, като последиците от прекратяването му се уреждат по исков ред от общите съдилища, а не по реда на АПК. Районният съд –Габрово с определение № 341 от 26.01.2016 г. повдигнал препирня за подсъдност, тъй като намерил, че искът е за вреди от действия на министъра на здравеопазването вследствие на издаден незаконосъобразен административен акт, в какъвто смисъл са и твърденията в исковата молба. Настоящият петчленен смесен състав на съдии от ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба е Габровски районен съд. Видно от представения трудов договор, а така е и според цитираната заповед за прекратяването му, въпреки че същата не е била представена по делото, министърът на здравеопазването не е действал като орган на изпълнителната власт, а като страна по едно трудово правоотношение, поради което възникналият спор за дължимостта на обезщетение, произтичащо от незаконно уволнение, съобразно твърденията в исковата молба, е от компетентността на общия, а не на административния съд. По тези съображения настоящият смесен състав от съдии от ВКС и ВАС