Определение № 373 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 291/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 830 от 29.05.2017г. по гр.д. № 2137/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 19.02.2015г. по гр.д. № 62/2008г. на Провадийски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. М. Д., че Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., а именно: друга селищна територия с площ от 1,168 дка, десета категория, в местн. „Папаз кору“, съставляваща имот № 101010 по плана на землището, при граници: имоти №№ 101009, 000112, 101011, 000112, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, като ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху така описания недвижим имот. Касационната жалба е подадена от ответника С. М. Д., чрез пълномощника адвокат М. Д.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ приложима ли е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, ако имотът, в който е изградена законна жилищна сграда е изключен от урбанизираната територия към датата на постановяване на решението; 2/ наличието на законна жилищна сграда в имота пречка ли е за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ в полза на бившите собственици; 3/ следва ли реституцията да обхване сградата и прилежащата към нея площ, необходима за достъпа до нея и обслужването й. Приложена е практика на ВКС. Ответникът по касационната жалба Д. А. Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по предявен иск по чл. 108 ЗС, който се разглежда от въззивната инстанция по реда на чл. 294 ГПК, след отмяна на предходно въззивно решение. Ищците Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. като наследници на А. Т. П., починал на 07.01.1975г., претендират правото на собственост върху имота на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. Наследодателят им е купил от М. П. М. с предварителен договор от 19.09.1950г. дворно място от 2 дка, съставляващо имот пл.№ 25, за който е отреден парцел ІІ от кв. 33 в [населено място]. Този имот е напълно идентичен с имот №101010 и частично с имот №101009 по плана на землището. С решение на ОСЗГ-П. от 28.11.2006г., след успешно проведено производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, на наследниците на А. Т. П. е предоставена като обезщетение земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, а именно имот № 101010 по плана за земеразделяне. Ответниците по иска С. М. Д. и З. М. М. са наследници на М. Д. Д.. С нотариален акт № 116/26.03.1965г. наследодателят е купил от ТКЗС дворно място от три дка, извън регулацията при съседи, между които от запад А. Т.. На купувача М. Д. е издадено строително разрешение през 1965г. за изграждане на лятна кухня и протокол за строителна линия от 28.04.1965г. Към настоящия момент в дворното место са изградени жилищна сграда и допълнителни постройки. През 1975г. М. Д. е дарил на дъщеря си З. и сина си С. по един декар от целия имот от три декара, без постройки в прехвърлените части. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е обявено за влязло в сила в частта за уважаване иска по чл. 108 ЗС против ответницата З. М. М.. В отменителното решение № 194 от 04.11.2016г. по гр.д. № 2072/2016г. на І г.о. на Върховния касационен съд е прието, че нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ се отнася за незастроени имоти, а за застроените са приложими чл. чл.10, ал.7 и 10б ЗСПЗЗ, като при наличие на посочените в тях пречки за реституция, извършеното от ТКЗС или друга селскостопанска организация прехвърляне на имота запазва действието си. Дадени са указания да бъде допусната техническа експертиза, която след като се запознае с представените по делото строителни книжа, скица № Ф00124/25.02.2008г. на ОСЗ-П., съдържаща отбелязване, че спорният имот е в селищна територия и отразяване на построена жилищна сграда и след оглед на имота, отговори на въпросите: а/ дали процесният имот се намира в урбанизирана територия по смисъла на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ /т.е. в границите на населеното място, определени с подробен устройствен план, регулационен план или със строителен полигон/; б/ дали същият е застроен, с какви сгради, законно ли е застрояването и кога е осъществено; в/ ако процесният имот е законно застроен, то възможно ли е от останалата незастроена част, непредставляваща прилежаща площ към сградата/сградите, да се обособи самостоятелен имот, отговарящ по площ и лице на изискванията на ЗУТ, като онагледи тази част чрез изготвяне на скица и посочи площта й. Приетата при новото разглеждане тройна техническа експертиза установява, че процесният имот понастоящем е извън регулация и извън урбанизираната територия, след като е бил изключен от регулация по силата на ПМС № 216/1963г. От огледа на място вещите лица установяват, че е построена масивна жилищна сграда на площ 35 кв.м., построена след 1965г., състояща се от две стаи; сградата е изоставена и необитаема; жилищната сграда е трайно прикрепена и за нея не са налични строителни книжа; такива са налице за лятна кухня; в имота има и стопански постройки. В устните си обяснения /протокол от с.з. на 27.03.2017г./ експертите разясняват, че на практика, въз основа на разрешението на лятна кухня, е изградена жилищната сграда. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, за основателността на която е необходимо кумулативното наличие и на двете предпоставки - имотът да се намира в урбанизирана територия и в него да е осъществен законен строеж. От събраните доказателства не се установява и наличието на хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ. При нея не се поставя изискване за законност на сградите, достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7, обаче има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, което в случая не е налице. По тези съображения съдът е приел за законосъобразна проведената в полза на ищците земеделска реституция. Като неоснователно е преценено и възражението на ответника за придобиване на имота по давностно владение. Реституционната процедура е приключила с решение от 28.11.2006г., а исковата молба е заведена на 27.02.2008г., към която дата не е изтекла изискуемата от закона давност. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съдът намира следното: Първият правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ спрямо имот, който е законно застроен с жилищна сграда, но е изключен от урбанизираната територия, не е разрешен в отклонение на сочената практика. Решение № 353 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 621/2009г., на II г.о. разглежда хипотеза, в която имотът е застроен за задоволяване на остра жилищна нужда и е изключен от регулационния план след застрояването му. В настоящия случай имотът е бил изключен от регулация още преди продажбата му на наследодателя на ответника и преди застрояването /в нотариалния акт от 26.03.1965г. е изрично посочено, че имотът е извън регулация, а в предварителния договор с ТКЗС от 08.03.1965г. продаваемият имот е описан като неизползвано празно дворно място, представляващо бивши парцели № 24 и № 25/. Отделно, по делото няма данни за изграждане на сградата заради остра жилищна нужда. Вторият въпрос: дали наличието на законна жилищна сграда в имота съставлява пречка за възстановяване на собствеността на бившите собственици, не кореспондира с данните по делото и изводите на съда. Установено е, че за жилищната сграда строителни книжа няма, а такива са налице за лятна кухня и въз основа на тях е изградена жилищната сграда. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос - дали при наличие на предпоставки за възстановяване на собствеността на върху имот, извън урбанизирана територия, реституцията следва да обхване и жилищна сграда, построена в имота от лице, придобило собствеността върху земята от ТКЗС. По този въпрос не е налице съдебна практика. В Решение № 235 от 20.12.2013г. по гр.д. № 691/2012г. на ІІ г.о. е разгледана сходна хипотеза, но относно сграда, построена преди кооперирането на земята. С оглед различието на настоящия случай, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.