Определение № 407 от 31.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. К. срещу решение № 65 от 22.04.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №121 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение №7 от 11.01.2024 г. по гр.д. №220 по описа за 2023 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Република Бъгария е осъдена да заплати на касатора на основание чл.2, ал.1 т.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за 13 дни, наложено като мярка за неотклонение по ДП № 259-ЗМ-79/23 по описа на РУ Дулово, за горницата над 1 000 лв. до 5 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е постановено в противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса дали е спазен критерият „справедливост“ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, когато съдът не е обсъдил вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането и общоприетите негативни последици от незаконното задържане под стража. Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: От определение, съдържащо се в протокол № 125 от 20.04.2023 г. по въззивно частно наказателно дело № 162 по описа за 2023 г. на Силистренския окръжен съд, се установява, че на 6.4.2023 г. срещу касатора е било предявено обвинение по чл.149 от НК, оставено е без уважение искането на прокуратурата за задържане под стража и е наложена мярка за неотклонение парична гаранция, която е била внесена на 7.4.2023 г. На следващия ден на обвиняемия са били предявени обвинения по чл.354а, ал.3 от НК и по чл.354в, ал.1 от НК, той е бил задържан и прокуратурата отново е поискала от съда задържането му под стража. Районният съд този път е постановил поисканата мярка, но неговото определение е преценено като незаконосъобразно и е отменено от въззивния наказателен съд. В резултат от незаконосъобразните действия по наказателното производство касаторът е бил задържан под стража в продължение на 13 дни, считано от 8.4.2023 г. до 20.04.2023 г., поради което е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. Силистренският окръжен съд е уважил иска за 5 000 лв. и го е отхвърлил до пълния предявен размер. Варненският апелативен съд е приел, че касаторът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх, притеснения от нарушаване на правото му на свобода.Тези вреди обаче не надвишават обичайните за един неосъждан и незадържан до този момент човек и при съобразяване на средностатистическите доходи към момента на увреждането през 2023 г. и съдебната практика в сходни случаи, въззивният съд е счел за достатъчен и справедлив размер на обезщетението сумата от 1 000 лв. Ето защо е отменил първоинстанционното решение, с което е присъдено обезщетение над 1 000 лв. до 5 000 лв., отхвърлил е иска за тази разлика и го е потвърдил в останалите части. Така постановеното въззивно решение противоречи по повдигнатия от касатора въпрос на практиката на ВКС, в която при сходни случаи на незаконно задържане на лице, което дотогава не е било осъждано и задържано, са присъждани обезщетения в много по-голям размер, и то за непозволени увреждания, настъпили преди настоящия случай. Такива са например обезщетенията, определени с решение № 60191 от 8.10.2021 г. по гр. д. № 595/2021 г. на III ГО, решение № 95 от 8.5.2011 г. по гр. д. № 849/20210 г. на III ГО и много други, известни на настоящия състав. Ето защо по поставения от касатора въпрос трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение