Определение № 140 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 142/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. и Д. А. П. срещу решение №125/17.07.2014г., постановено по гр.д.№161/2014г. по описа на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прогласена нищожността на договор за доброволна делба, вписан под №193ь т.ХІХ, рег.№34832/2006г. в СВ-В. на УПИ №№ ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434 и ХІХ-1434 като извършена без участието на съсобственика [община] по иска, предявен от И. К. П. срещу съделителите А. Я. П. /починала в хода на делото с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П., И. Щ. Ц., М. Я. К. и Я. К. Т. и И. М. К. /починала в хода на делото, с процесуални правоприемници М. Я. М., Я. К. Т. и М. Я. К.; осъдени са А. Я. П. /починала в хода на производството, с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П. да предадат на И. К. П. владението върху 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.498, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен и върху по 1/9 ид.част от подземен гараж №7 и от апартаменти №№5, 7, 8,9 и 10-самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337 по описа на В. за 2010г. влезе в законна сила на основание чл.108 ЗС; прието е за установено, че И. К. П. притежава правото на собственост върху по 1/9 ид.част от останалите самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337/2010г. по описа на В. влезе в сила по иска, предявен от И. К. П. срещу А. Я. П. /починала в хода на делото с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П.; осъдено е [фирма] да предаде на И. К. П. владението върху 1/9 идеална част от ПИ 10135.2554.551, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, отделно от сградата, построена в имота, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337/2010г. по описа на В. влезе в законна сила; осъдени са М. Я. К. и Я. К. Т., И. М. К. /починала в хода на производството, с процесуални правоприемници М. Я. М., Я. К. Т. и М. Я. К./ да предадат на И. К. П. владението върху 1/9 идеална част от ПИ 10135.2554.552, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, а М. Я. К. и владението върху по 1/9 ид.част от апартаменти №№9 и 13 и върху 1/18 ид.част от таванско помещение №3, а Я. К. Т. и И. М. К. /починала в хода на производството с процесуални правоприемници М. Я. М., Я. К. Т. и М. Я. К./-и владението върху 1/9 ид.част от апартамент №12, всички самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.552.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337/2010г. по описа на В. влезе в законна сила, на основание чл.108 ЗС; прието е за установено, че И. К. П. притежава правото на собственост върху по 1/9 ид.част от останалите самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.552.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337/2010г. на В. влезе в законна сила по иска, предявен от И. К. П. срещу М. Я. К., Я. К. Т. и И. М. К. /починала в хода на производството с процесуални правоприемници М. Я. М., Я. К. Т. и М. Я. К./, като е прието, че в частта, с която е прогласена нищожността на договор №555/04.02.2003г., вписан под №13, том ІІІ, вх.рег.№1597/07.02.2003г. в СВ-В., чрез който [община] е прехвърлила на [фирма] недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], представляващ 1/3 ид.част от УПИ ХV,кв.32, 24-ти подрайон, сега съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2554.498, ПИ с идентификатор 10135.2554.551 и ПИ с идентификатор 10135.2554.552 и в частта, с която е обявен за окончателен предварителен договор, сключен чрез заявления в молба на З. В. П. и в заповед №3079, постановена на 10.12.2002г. от кмета на [община], чрез който [община] е следвало да прехвърли на З. В. П., действаща като [фирма] недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], представляващ 1/3 ид.част от УПИ ХІ,кв.32, 24-ти микрорайон срещу продажната цена от 12900лв., платена изцяло от купувача на продавача, до размер на 1/3 от предмета на договора, по иска, предявен от И. К. П. срещу [община] на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в сила. Подадена е и касационна жалба от И. Щ. Ц. и [фирма] срещу същото въззивно решение. В изложението към подадената от А. Д. А. и Д. А. П. касационна жалба се излагат съображения, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо-съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която не са посочени границите на реалните части от сградата /апартаменти/; произнесъл се е по непредявен иск като е признал правото на собственост на ищеца върху 1/9 ид.част от цялата сграда и от дворното място; към момента на предявяване на исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС ищецът не се легитимира като собственик на претендираните обекти по отношение частта на [община], във връзка с което поставя въпроса за допустимостта на съединяването на тези искове с иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. К. поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса давностен или преклузивен е срока за предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, т.е. по приложението на чл.114 и чл.110 ЗЗД и от кой момент започва да тече; по въпроса допустим ли е иск за нищожност на сделка, предявен от лице, което не е страна по сделката и спрямо която е трето лице и по въпроса нищожен ли е административният акт /заповед №3079/ и възможно ли е на основание чл.19, ал.3 ЗЗД същият да бъде обявен за окончателен. В касационната си жалба поставят и въпроса за възможността плащане по нищожен договор за продажба /договор №555/04.02.2003г., сключен между [фирма] и [община]/ да валидира плащане на ищеца И. К., с което да се счита, че същият е изправна страна по договора, чието обявяване за окончателен претендира, като поддържат, че И. К. не е извършвал плащания, явява се неизправна страна в отношенията с [община], поради което не би могъл да претендира обявяването на договор за окончателен. В изложението към подадената от И. Щ. Ц. и [фирма] касационна жалба се излагат съображения, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо като постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.19, ал.3 ЗЗД, чл.108 и чл.109 ЗС, като поставят въпроса допустимо ли е разглеждането на искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.19, ал.3 ЗЗД, чл.108 и чл.109 ЗС в едно и също производство при положение, че не само уважаването на претенцията по чл.19, ал.3 ЗЗД предпоставя разглеждането на претенциите по чл.108 и чл.109 ЗД, а и влизането на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД в законна сила, както и с оглед на обстоятелството, че исковете с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС следва да бъдат разглеждани по общия исков ред, а искът по чл.19, ал.3 ЗЗД съставлява особено исково производство. Поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса има ли правен интерес трето лице да предяви иск за прогласяване нищожността на договор за делба поради неучастие на съсобственик, както и по въпроса длъжен ли е въззивният съд да се произнесе досежно възможността предварителен договор да бъде обявен за окончателен по наведени във въззивната жалба доводи на лице, което не е страна по предявен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск, но въззивният съд е приел, че това решение го обвързва. Излагат съображения, че след като не участват като страни в производството по предявените искове за прогласяване нищожността на договор №555/04.02.2003г. и иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, но се приема, че решенията по така предявените искове могат да им бъдат противопоставени, те разполагат с възможността да въведат доводите си, касаещи твърдяните пороци на договора, както и предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационните жалби И. К. П. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. К. жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: И. К. П. е предявил срещу [община] и [фирма] иск за прогласяване нищожността на договор №555/04.02.2003г., чрез който [община] е прехвърлила на [фирма] недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ 1/3 ид.част от УПИ ХV, кв.32, 24-ти микрорайон, съставляващ сега ПИ с идентификатор 10135.2554.498 срещу заплащането на продажна цена в размер на 12900лв. Ако този иск бъде приет за основателен, предявява и иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, вписан под №193, т.ХІХ, рег.№34832/2006г. в СВ-В., основан на твърдението, че е сключен без участието на съсобственика [община]. Ако този иск бъде приет за основателен, предявява и иск за обявяване за окончателен на сключения между [община] и З. В. П., действаща като [фирма] предварителен договор. Ако този иск бъде приет за основателен, предявява иск за предаване владението на идеални части от посочените в исковата молба самостоятелни обекти в построените в имота сгради, както и иск за признаване правото му на собственост върху идеални части от такива обекти. С обжалваното решение е прието, че обжалването на първоинстанционното решение касае исковете, по които са страни лицата, подали въззивни жалби, а именно И. Щ. Ц., [фирма], А. Я. П. /починала в хода на производството с процесуални правоприемници Д. А. П. и А. Д. А./, Д. А. П., И. Щ. Ц., М. Я. К., Я. К. Т. и И. М. К.. И тъй като тези лица са страни само в производството по предявените искове за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба, сключен през 2006г., както и по исковете, предявени по реда на чл.108 ЗС, е прието, че обжалването касае само тази част от решението на първоинстанционния съд, докато в останалата част по отношение на иска за установяване нищожност на договор №555/04.02.2003г. и иска по чл.19, ал.3 ЗЗД първоинстанционното решение е влязло в сила. С оглед на това е прието, че предявеният от И. К. П. иск за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба е допустим-изложени са съображения, че към момента на разглеждане на въззивната жалба искът е допустим с оглед влизането в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, както и че е бил допустим и към момента на неговото предявяване, доколкото е предявен в условията на евентуалност-ако бъдат уважени исковете за установяване нищожността на договора за продажба на общински имот и иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, от което според въззивния съд се определя и правния интерес от предявяването на иска от страна на И. К. П. като правоприемник на [община] по отношение на правото на собственост върху идеални части от спорния поземлен имот. Прието е, че по молба на З. В. П., действаща като [фирма], собственик на временен обект коктейл-бар “З.”, са одобрени план за регулация и застрояване на УПИ ХV-търговия и услуги и план за регулация за УПИ ХІV-хлебопроизводоство и търговия във вр. с §50а, ал.4, изр. последно ПЗР ЗИД ЗТСУ, като със заповед №3079/10.12.2002г. на кмета на [община], издадена в процедура по продажба на общински имот за определяне на купувачите в продажбата на УПИ ХV, е разпоредено УПИ ХV, актуван с акт за частна общинска собственост №2297/05.03.2002, да бъде продаден по пазарни цени на собствениците на временни обекти З. В., А. П. и Д.”Гладиатор”, като пазарната цена, възлизаща на 38700лв., бъде заплатена при равни квоти от тримата купувачи. Към датата на издаване на заповедта З. В. П. е починала и като наследници по закон е оставила К. П.-съпруг и синове И. К. П. и В. П., у които е прието, че е преминало по наследяване правото да сключат договор за продажба за 1/3 ид.част от терена. Изложени са и съображения, че обстоятелството, че З. В. е починала на 17.10.2002г. не опорочава издадената на 10.12.2002г. заповед. Изложени са съображения, че сключеният на 04.02.2003г. договор №555, чрез който [община] е продала на [фирма], а не на наследниците на ЕТ 1/3 ид.част от УПИ ХV е нищожен, тъй като липсва заповед на кмета на общината, с която [фирма] да е било определено за купувач. С оглед на това е прието, че договорът не е произвел желания вещно-прехвърлителен ефект по отношение на 1/3 ид.част от УПИ ХV, като същият извод може да се направи и по отношение на последващата продажба от 25.02.2004г. /н.а.№56, том І, рег.№ 1925 по описа за 2004г./, чрез който [фирма] е продало на И. Щ. Ц. 1/3 ид.част от УПИ ХV. Прието е за установено, че И. Ц. е установил фактическа власт върху коктейл-бара и прилежащата му площ и тъй като владението е било установено въз основа на договор, който е годно основание да го направи собственик, то е упражнявал добросъвестно владение върху 1/3 ид.част от УПИ ХV, като не е спорен и факта на владението върху спорния имот от страна на останалите ответници по иска-физически лица, както и обстоятелството, че със заповед № Г-245/28.09.2006г. на кмета на [община] са одобрени П. – план за регулация и застрояване и работен устройствен план за УПИ №№ ХVІ-66, ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434, ХІХ-1434, кв.32, последните три УПИ образувани от УПИ ХV-1434 за обществено обслужване. С договор за доброволна делба, сключен на 08.12.2006г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег.№11061 от 08.12.2006г., акт №193, т.ХІХ, рег.№34832/2006г. на СВ-В., А. и Д. П., И. Ц. и Д.”Гладиатор” като съсобственици са си разделили УПИ №№ ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434 и ХІХ-1434. Прието е, че доброволната делба е нищожна, тъй като в нея не е участвал съсобственикът към момента на делбата [община], с оглед на което е прието, че искът за установяване на тази нищожност, предявен от И. К. П., е основателен и следва да бъде уважен. На 16.04.2007г. /н.а.№59, том ІІІ, рег.№ 3376, н.д.№436/ е сключен договор, съгласно който Д.”Гладиатор” е учредило на Ж. “П.-3”, на М. К. и на Я. Т. права на строеж за обекти в сграда, предвидена за застрояване в УПИ ХІХ-1434. В обжалваното решение е прието, че доколкото учредителят на правото на строеж не е носител на правото на собственост върху целия терен, то и учредените права на строеж ще бъдат в обема на правата на учредителя, но от друга страна, доколкото договор за учредяване на право на строеж само от част от съсобствениците на поземлен имот е нищожен, тъй като липсва съгласие от страна на всички съсобственици, а този договор е многостранен. Същите съображения са изложени и по отношение на договора, обективиран в н.а.№73, том ІV, рег.№6218, н.д.№544/2007г., с който А. и Д. П. са учредили на [фирма] право на строеж за обекти в сградата, предвидена за застрояване в УПИ № ХVІІ-1434 срещу задължението дружеството да построи сградата. По отношение на договора, обективиран в н.а.№120, т.ІІІ, рег.№10681, н.д.№604/2008г., чрез който И. Ц. е продал на представляваното от него [фирма] правото на собственост върху УПИ ХVІІІ-1434 е прието, че е действителен, но е произвел вещно-прехвърлително действие само в обема на притежаваните от И. Ц. права. По отношение на договора, с който [фирма] е учредило на [фирма] право на строеж за обекти в сградата, предвидена за застрояване в УПИ ХVІІІ-1434 срещу задължението на дружеството да построи сградата /н.а.№13, т.ІІІ, рег.№6116, н.д.№353/2009г./, е прието, че доколкото липсва съгласие от всички съсобственици на терена, договорът е нищожен. По отношение на направените възражения за придобиване на процесните имоти по силата на добросъвестно владение в краткия давностен срок е прието следното: Прието е, че за уважаването на тези възражения следва да се докаже преди всичко добросъвестност на установеното владение към момента на установяването му. Прието е, че е добросъвестно установеното от И. Щ. Ц. владение върху 1/3 ид.част от УПИ ХV, предадено му от [фирма] предвид основанието за установяване на владението, а именно, че това основание е годно да прехвърли собственост. Прието е, че след 08.12.2006г. А. и Д. П. са установили владение върху УПИ ХVІІ-1434, И. Ц.-върху УПИ ХVІІІ-1434, а М. К., Я. Т. и И. К.-върху УПИ ХІХ-1434. Прието е, че това владение е недобросъвестно, тъй като е установено въз основа на нищожен договор-сключеният на 08.12.2006г. договор за доброволна делба. С оглед извода за нищожност на договорите за учредяване право на строеж е прието, че съсобствениците са установили недобросъвестно владение и върху обектите по всеки от договорите, ведно с принадлежащото им право на строеж върху терена-на 16.04.2007г. са установили владение: М. К.-за апартаменти №№ 9 и 13 и за ½ ид.част от таванско помещение №3, Я. Т. и И. К.-за апартамент №12; от 11.07.2007г. А. и Д. П. са започнали да упражняват владение и върху права на строеж за подземен гараж №7, апартаменти №№ 5, 7, 8, 9 и 10; от 28.10.2008г. И. Ц. е предал на [фирма] добросъвестното владение върху УПИ ХVІІІ-1434, което е преминало във владение върху съответните права на строеж по сключения договор. Доколкото обаче владяните идеални части, които се претендира да са придобити по давност, са били общинска собственост, е прието, че приложение намира разпоредбата на §1 ЗД ЗС, който спира давността за придобиване на общинските имоти до 31.12.2014г., което изключва придобиването по давност, а отделно част от възраженията са приети за неоснователни, тъй като не е доказана добросъвестност на установеното владение. Прието е, че към момента на завеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД [община] е била собственик на спорния ПИ, от което е направен извод, че И. К. е доказал материално-правната си легитимация на собственик на 1/9 ид.част от УПИ, заснети по КК като ПИ №№ 10135.2554.498, 551 и 552 по силата на съдебното решение, с което предварителният договор с [община] за същите имоти е обявен за окончателен до размер на 1/9 ид.част. Прието е, че с обявяването на предварителния договор за окончателен ищецът И. К. е придобил право на собственост върху идеалните части от ПИ по силата на решението, а по отношение на построените в имота сгради е придобил съответните идеални части по приращение. Прието е, че върху поземлените имоти №№ 498 и 552 са построени сгради, като владението върху имотите и построените в тях обекти, описани в договорите за учредяване право на строеж, не е спорно. Прието е, че исковете по чл.108 ЗС са основателни по отношение на всички ответници по тези искове, с изключение на И. Ц. като физическо лице, по отношение на който следва да се постанови само установителен диспозитив за правото на собственост, тъй като не владее в това си качество спорния имот ПИ 551. С оглед извода, че владението върху самостоятелните строителни обекти е недобросъвестно, е прието, че е изключена възможността за защита срещу иска за собственост с възражение за подобрения и право на задържане, той като недобросъвестното владение изключва и упражняване на право на задържане. С оглед на така очертания спорен предмет и при така въведеното от ищеца съединяване на искове /чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС/ следва да се приеме, че поставените от касаторите въпроси касаят възможността съдът да постанови условен диспозитив за предаване владението върху недвижим имот, както и преценката по кои от предявените искове първоинстанционното решение е влязло в сила и възраженията, по които въззивната инстанция е длъжна да се произнесе. Така уточнените въпроси обхващат и преценката за правомощията на съда да вземе предвид настъпили в хода на производството факти и обстоятелства, касаещи придобиване правото на собственост върху имота, предаването на владението върху който се претендира по реда на чл.108 ЗС, а оттам и за допустимостта на възраженията, касаещи възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен, въведени от лица, които не са страни в производството по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск, но са страни в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед спецификата на настоящия казус и липсата на трайно установена практика по поставените процесуалноправни въпроси. По делото е постъпила и частна жалба от А. Д. А. и Д. А. П. срещу разпореждането на Варненския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист, която следва да бъде образувана в самостоятелно частно производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо ГО